„Болката винаги се крие два пръста под сърцето, под подкожните мазнини. Просветените наричат това дебелокожие, аз го наричам затлъстяване на съзнанието.
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам с какво е облечена, как се чувства, иска ли да се видим, но истината е, че не ми пука. Искам само да знам, че е сама, а аз съм този, който има избор.
Нещастен съм от това, че живея живот, за който не съм роден.
Когато ми е най-самотно, обичам да съм заобиколен от жени. Понякога си мисля, че моногамията е липса на въображение. Влюбваме се, заобичваме, а след това оставаме, защото не можем да си представим живота си с друг.
Оправданието, че не спираме да се обичаме, а просто любовта се променя е като засъхнала боя върху варосана стена.
Мразя сравненията на жени с храна. Те са пресни ягоди, зрели малини, сочни круши.
Формите им са като дини и пъпеши. Те са торти!
Шоколадови, ягодови, сметанови ...