Те нямат много. Те нямат това, което имат повечето хора на тази земя. Но притежават онова, което най-рядко е срещано и което е забравено преди много време от повечето. Те не са част от тълпата. Те не могат да бъдат част от така нараченото „Голямо семейство”. А ако се приобщат към него, те стават като тях. Стават част от закона ”Човек за човека е вълк”. Те чувстват липса и страх. Те страдат и тъжат постоянно. От малки разбират суровите закони на човечеството. И въпреки това пазят онова, което ги различава. Онова, за което те са избрани. Те живеят заедно по 365 дни в годината в огромна сграда. Но когато влезнеш там и когато те прегърнат разбираш, че влизаш в храма на чистата и неприкосновена любов. В техния поглед четеш радост и любов, а те виждат за първи път. Те знаят какво е липса на любов. Знаят какво е да се отнасят към теб като вещ. Знаят, че те там са оставени и няма да се върнат към нежните прегръдките на майките си. Знаят, че те няма да имат вечерите на трапезата със цялото семе ...