23.12.2007 г., 17:39 ч.

Забравени 

  Проза
1557 0 1
3 мин за четене
Те нямат много. Те нямат това, което имат повечето хора на тази земя. Но притежават онова, което най-рядко е срещано и което е забравено преди много време от повечето. Те не са част от тълпата. Те не могат да бъдат част от така нараченото „Голямо семейство”. А ако се приобщат към него, те стават като тях. Стават част от закона ”Човек за човека е вълк”. Те чувстват липса и страх. Те страдат и тъжат постоянно. От малки разбират суровите закони на човечеството. И въпреки това пазят онова, което ги различава. Онова, за което те са избрани. Те живеят заедно по 365 дни в годината в огромна сграда. Но когато влезнеш там и когато те прегърнат разбираш, че влизаш в храма на чистата и неприкосновена любов. В техния поглед четеш радост и любов, а те виждат за първи път. Те знаят какво е липса на любов. Знаят какво е да се отнасят към теб като вещ. Знаят, че те там са оставени и няма да се върнат към нежните прегръдките на майките си. Знаят, че те няма да имат вечерите на трапезата със цялото семе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Предложения
: ??:??