- Миналата седмица валя – каза баба Мара.
Никой не й отговори. Дори едно „Ъхъ“ не пророни дядо Пешо, който беше най-учтив от всички, та се примиряваше с рефрените й. Другите си знаеха, че баба Мара ей сега ще забрави казаното и след малко ще го повтори, потрети… Веднъж чичо Пенчо брои тия повторения и се оказа, че за пет минути бабата шест пъти го питала как се казва. Отде да го помни – чичо Пенчо беше едва вторият й син…
- Нощес спах – информира ги кака Дона. Тя беше с две години по-голяма от Мара, ама си я водеха „кака“ още от трети клас.
- Остава да кажеш, че си сънувала – завистливо промърмори дядо Весо.
Кака Дона го погледна учудено. Тоя пък откъде знае? Да беше преди шейсет години, да речеш, че е спал до нея и е чул приказките й… Ама откога тя си спи сама, пък и не обича нощните си излияния – сутрин й казват, че пак е плещела нещо, ама и тя не разбрала какво, пък иска й се да ги чуе, да научи нещо и тя за себе си.
- Сънувах… Кошмари… - рече кака Дона и се обърна към дядо Весо – т ...