Mиранда паркира аеромобила на покрива на сградата, в която живееше и преди да влезе в нея погледна нагоре към небето. Измежду въздушните магистрали, разположени на няколко нива една над друга, то изглеждаше ясносиньо и чисто, осеяно само тук-таме с бели пухкави облачета. Аеромобилите препускаха по широките ленти, подобно на метални птици и от тях се чуваше само свистенето на сгъстения въздух, с който се движеха. Днес денят беше прекрасен - помисли си със задоволство тя - дано и вечерта да е такава!
Преди да влезе вътре, погледна към двете малки момиченца, играещи на зелената полянка до сградата. Те се гонеха и смееха, а над тях ято красиви пеперуди кацаха от време на време на главиците им - едната кестенява, а другата руса. Гледката я накара несъзнателно да се усмихне и тя в чудесно настроение се насочи към апартамента си на един от последните етажи. Още не беше влязла в жилището и не бе затворила вратата, когато я посрещна приятният, макар и малко монотонен глас на домашния компютър:
...