Видях го!-извика Паулина - Видях го... мъж скочи от моста!- повтори и посочи нататък с крехка, бяла ръка. С другата придържаше капела върху главата си, защото днес вятъра покрай реката бе твърде силен. Мъжът до нея, Матей, сега се наслаждаваше на шията и на кичурите й коса, руси и тънки като паяжини. Харесвашe белите й зъби, а тя така непохватно ги оцветяваше с червило, когато бързаше да се разкраси. Вече няколко пъти този следобед, той си бе представил колко е хладна и гладка кожата й под роклята, макар да недоумяваше що за жена ще реши да се облече така официално за една банална разходка покрай реката. Прииска му се да я целуне, дори се наведе към нея, но тя не го приласка. Вместо това се навдигна на пръсти, а той видя дантелените й чорапки да белеят под роклята и кротко преглътна. Сега тя приличаше на жена, която е видяла любим човек в далечината и иска да го повика. Матей също погледна отвъд тръстиките в пълна апатия. Видя двама рибари в гумена лодка. Тя се поклащаше, а те смешно п ...