Точно като в рекламите преди около месец, търсейки си перилен препарат, се запознах с една жена. Поприказвахме си, разменихме си някой и друг съвет и... така. След няколко дни се засякохме на колбасите. Третия път вече си говорехме като стари приятелки.
- Заповядай на 17.11. в 18 часа в НДК, ще представя най-новата си книга „Ръкописът на мръсните тайни”. Ще ми бъде приятно да дойдеш.
- Ще гледам да си подредя така нещата, че да съм свободна вечерта. Знаеш ли, и аз се опитвам да пиша и най-голямото ми желание е да напиша криминале. Правя опити, ама не ми се получава.
- Хич не е лесно, да знаеш. Хайде другата седмица да ми дойдеш на гости, да си поговорим на спокойствие, че ти все бързаш, все имаш работа. В събота удобно ли ти е?!
- Добре, ще се разберем. Кажи ми, рекламираш ли книгата? Даваш ли интервюта по вестници, списания, телевизии?
- О, не, аз...
- Ама как, защо? Рекламата е важна. Поредна книга издаваш, не е шега. Ама какво говоря! Мина времето, когато си купувахме и си подарявахме книги. Спряхме и цветя да си купуваме. Сега, като тръгнем на рожден ден, какво купуваме? Бутилка ракия и кутия бонбони, все неща за ядене и пиене. То верно, какво ще рекламираш, нито си си сложила силикон, нито си се напила, да те изнасят пияна от кръчмата... Хей, искаш ли да идем утре вечер на ресторант с двама бабаити. Не се бой, аз ще ги уредя. Ще пийнем порядъчно, ще потанцуваме бели денс и като те изнасят от заведнението мъртво пияна, ти случайно ще изпуснеш книгата си и... На другия ден във вестниците ще има твоя снимка и така ще направим реклама. Представи си го! Ти - на първа страница в ръцете на Аполон и заглавие: Донка Петрунова поля обилно новата си книга в компанията на...”
- Знаеш ли, не е лошо.
- Ама как ще е лошо?! Аз бих си купила книгата от любопитство, да видя за какво става въпрос. Каква е тая писателка с толкова готин, млад обожател, може би пише хубаво, щом я носи на ръце?!
- Ти ще ме умориш, аз не съм такъв човек...
- Ще станеш... Не, няма нужда да се променяш, просто малко реклама. Добре де, пошегувах се. Хайде чао, ще ти звънна да се уговорим за събота.
Разказвам на моите приятелки как съм се запознала с Донка, а те:
- Е, как все на теб ти се случва, бе?! Миналата седмица артист те е поканил да го гледаш в театъра, за някакъв известен музикант ни разказа. Как точно на теб, защо на нас не ни се случи подобно нещо, а?!
- Защото... И аз не знам защо, но ми е приятно, че животът ме среща с такива хора!!!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Цун и гуш!Или... ПИУ!