Заедно на Нова година

   Речта на президента приключи, а часовниците в цялата страна удариха 0:00 ч. Новата година влезе с гръм и трясък напъждайки старата. Навсякъде почнаха да се гърмят пиратки, цветна заря озариха небето, от някъде гърмяха с пистолети, пушки даже с автомати. Радостта навсякъде бе пълна. Но не съвсем! В едно старо гробище на запустял гроб седеше възрастна жена с газов фенер. Тя не обръщаше внимание на шарената градска шумотевица, разпъна стара пластмасова разтегателна масичка. Остави на нея първо фенера, и след това от вехтата си кърпена платнена торбичка жената извади две стъклени чаши, заедно със стъклена бутилка пълна със златиста течност. Преди да извади голямата кутия от торбата, старата жена избърса напористите си сълзи. Тогава от кутията разчупи вита баница със сирене. Остави всичко така, след което запали една дебела свещ, постави я пред надгробния камък с надпис:

ТУК ПОЧИВА КАПИТАН СТАМАТ БОРЕВ СЛАВЧЕВ – обичан съпруг, баща и военнослужещ, загинал за родината си!

Възрастната жена погали снимката му и тихичко продума за миг:

„Защо, защо тази пуста родина, пуста опустяла? Защо избра я пред нас, защо?“ – сълзите и се спускаха от очите като топли реки. Те от лицето и капеха директно на гроба. Когато възрастната вдовица си поплака взе бутилката с ракия и преля гроба, след което наля в чашите и прошепна отново:

„Честита нова година Стами, да ти се намира там горе...“ – сълзите ѝ отново бликнаха, а тя не ги ѝ спря, отпивайки от едната чаша. Ракията бавно изгаряше гърлото, после хранопровода ѝ, след което запали огън в гърдите ѝ. Възрастната жена, не пиеше. Но всяка нова година точно по време на патакламата идваше на гроба на мъжа си да празнуват заедно с баница и ракия. За тези двадесет години не беше пропуснала нито една нова година, а сълзите, които проливаше сякаш се увеличаваха с годините...

Костадин Койчев-Kovak

03.01.2024г.