Той се отпусна върху ствола на едно дърво, което все едно бе израснало, за да могат уморените пътници да го използват като пейка. Затвори очи и се наслади на топлата слънчева милувка върху лицето си, докато разтриваше уморените си крака и в същото време разсеяно хвърляше по едно ухо на препирнята на приятелите си, които явно най-после бяха осъзнали очевидното:
- Според мен съвсем се загубихме - тъкмо казваше Гар Ван.
- Ко Та Рак е виновен! - веднага посочи евентуалния виновник Черната Пантера Ра.
- Защо пък аз?! - искрено се учуди котакът.
- Може би защото ти водеше - предположи пантерата.
- Не съм водел! - отрече Ко.
- Не си водел?! - възкликна Гар Ван. - Но тогава защо ходеше най-отпред?
- А защо не? - сви рамене Ко Та Рак, а след кратък размисъл добави: - Какво значение има всъщност това къде съм ходел?
- Ох - тежко въздъхна Ра.
- Ох - въздъхна и сенчестата.
- Приятели - обади се чак сега и Но Щен Вълк. - Мисля, че не подхождаме към проблема от правилната страна.
- Така ли?! - възкл ...