Съседката сякаш я причакваше. Отвори със замах вратата на апартамента на долния етаж, тъкмо когато Мичка слизаше забързана по стълбите.
Не че бързаше кой знае колко, но такава си беше тя – експанзивна. Правеше всичко с желание и ентусиазъм. И с непресекващ оптимизъм. Вярваше безрезервно в положителната нагласа и смяташе, че всяко действие има равно по силата си противодействие, което значи – правù добро и ще ти се случва само добро! И обратното. Животът често я опровергаваше, но тя, със слънчевия си възторг и пълна липса на злопаметност, просто не обръщаше внимание на неприятностите, които ù се случваха – смяташе ги за дребни подробности по пътя към щастливото бъдеще, очакващо я там, някъде далече, в неопределената и мъглива далнина на предначертаното ù от съдбата.
Имаше си Мичка и закон, който беше нарекла „Закон на Мичка за късмета“ /ЗМК/ и който беше противоположност на закона на Мърфи. Той гласеше: „Ако може да ти провърви, то ще ти провърви!“ и „Очаквай положителното, Вселената ще ...