Кратка интродукция: Бележка на автора.
-Езикът, който предстой да бъде използван в тази творба на един безсмислен, мислещ, псевдо оптимист, вероятно поразително ще напомни на реч чута на пазара в сряда по обяд или може би е близка до тази на футболен запалянко наблюдаващ мача Лудогорец-Стяуа, но всичко това е с цел улесняване на автора при описване на ежедневните му перипети през които не само той, а и други субекти преминават... както и да е майната му.
След пореден запой у приятел, вчера си легнах със странни болки в гърдите... Верно! Пушач съм от близо 6 години, но познавам хора, дето пушат от 60 и нищо им няма,та лягам си аз обаче, нещо сън не лови тая глава. Въртиш се наляво, н дясно, не, братче, нищо не помага...
След близо два часа борба със завивките се уморих и взех ,че се унесох.
Събужданията ми ,винаги са трагедия.Могат да бъдат сравнени със гледката на торен бръмбар ,който дълбоко се е заровил в своето съкровище и след като усети липсата на кислород,върхът на купчината бръмбарно съкровище леко се пропуква ,той с много усилия успява да си пробие път към светлината,та нещо подобно е и при мен ,абе с две думи, гадна история.
Паля една цигара в бързината ,дори кафето пропускам и отивам на лекции.Там е истинската забава.Видях ,че имам време да изпуша още една цигара и запалих.
Пушейки пред портала на университета ,бях свидетел на сблъсъкът на едната от двете порти и нейният противник ,мазна и покъртителна мома чийто расов произход не подлежи на обсъждане.Студентката яростно напъваше заключената порта и след близо минута и повече ,физически контакт и явен неуспех на мисията й.Тя мъдро заключи:
-Вратата не работи!
Все пак ,не може да не се съгласите с нея ,вратите наистина не работят те само се мандат напред,назад.
Няма по-ободряващо нещо от грубата ,селска проява на обществено място ,рано сутрин.
Приключих със занятията си и ми остана да заверя студентската си книжка.Колкото и просто да звучи това не се лъжете ,че това е обикновен университет ,няма да споменавам имена с цел избягване на реклама.Може би при преиздаването ,ако хвърят некой лев.
Необикновени са и служителите му.Секретарката която е нужно да посетите при изпълняването този ритуал на заверяване на университетските книжа ,на пръв поглед буди сериозни съмнения за боледуване от биполярно разтройство с агресивен харекрер ,хронична депресия и сексуална незадоволеност.
Сами се досещате ,че комуникацията с такъв индивид е придружена от група трудности ,но няма да ги описвам ,защото иначе ,ще достигнат творчеството на Достоевски по обем.
Та мисля да го давам малко по-кратко ,че и хартията е с пари ей!
Остана малко време да анализирам заглавието ,така че ще направя един опит.
Ще започна отзад напред с псевдо оптимист ,това ще да е еквивалент на реалист ,човекът който е непрофесионален оптимист се предполага ,че има горе долу реален поглед над нещата.Защото за професионалните оптимисти си има специални клиники.За щастие аз все още не съм част от тази група за сега.
Мислещ е думата ,която провокира ,всичките по-горно написани неща,но каква е ползата от това нещо при положение ,че най-отпред стои безсмислието.Истината е че полза липсва както липсва и смисълът в реалността.Затова ,ще я описвам по-реална отколкото е.
© Огън Всички права запазени