Стоя в тихата стая, пълна със самота, хванала чашата червено вино - отпивам глътка, а тя горчи. Горчи, защото спомних си за теб, горчи, защото моят ден пак е празен и пак за теб стене всяка моя секунда. Как да ти кажа, че те искам отново, но... не бива - аз ужасно те раних, аз нож в сърцето ти забих. Искам те и само толкова? А дали... не те искам завинаги? Пропаднах аз във твоите очи и сега една рана в теб гори и боли. Но така става като се влюбвам в измамници и на тях почвам да приличам. Мога да ти кажа, че те обичам, защото те са били продажници. А аз вярвам в теб и именно затова те искам отново. Но всеки път се питам дали е истинско чувство или просто още една моя прищявка. И всеки ден отлитам там горе и си мечтая за теб. Но с какво право искам всичко това? Толкова сълзи и болка ти причиних, но ЗАЩО? Знам, че ме искаш и ти, знам, че още ме обичаш. Но кажи как да бъдем пак двама след като те раних и след като нося вина за всичко това. Така е, сега заслужавам да плача, сега заслужавам да ме боли!!!
© Галя Всички права запазени