Баба Надежда се сепна от този писък и се ококори. Огледа се набързо и се спусна към реката. Там до дълбокия вир видя едно дете да обикаля и да крещи. Беше малко момче на около 5-6 години. Тя го запита какво става и то през хълцане й каза, че кака му е вътре във водата. Загледа се баба Надежда, но нищо не видя. Обиколи около вира, но нищо…Реката беше бърза и се спускаше в един вир, а после тръгваше стремглаво и устремено надолу. Във вира нямаше никой. Момичето беше поето от водата и водовъртежът го беше поело надолу по течението.
Тръгна баба Надежда да се спуска по брега все по - надолу. Добре, че беше пъргава и краката я държаха. Момчето спря да реве и тръгна след нея. То тичаше, за да не изостане от нея. Тревата и шубраците им пречеха, но те бързаха колкото могат. Спряха до долния вир. Беше тих и спокоен като огледало. Вгледа се баба Надежда, но нищо не видя във вира. Взе една ракита и заудря във водата, пръски се вдигнаха, но нищо…Момичето беше изчезнало.
Спуснаха се до селото и баба ...