Зарко беше будно, наблюдателно, живо и схватливо дете. Не можеше да стои дълго на едно място, кипеше от енергия, беше като навита пружина. Ходеше до единствения магазин и пазаруваше каквото му нареди баба му. Не беше голяма пенсията на баба Надежда, но спастряше някоя пара и така двамата поменуваха.
Позаякна Зарко и през изминалото лято се издължи на височина. Една топла усмивка показваше два реда бисерни зъби, а двете трапчинки на бузите го правеха голям чаровник. Баба Надежда му готвеше, наливаше му козе мляко, мажеше му филийки с масло, понякога му купуваше салам и халва.
Скитаха цяло лято из гората, пасяха козичката, беше им хубаво из дивната природа. Събираха каквото намерят - гъби, билки, джанки, ябълки и диви круши.
В душата на баба Надежда се настани една тиха радост и спокойствие. Заобича Зарко от цялото си сърце. Научи го да чете от вестниците, които вземаха от време на време от смесения магазин.
Зарко се успокои и започна да свиква с баба си, а също и тя с него. Искреният му ...