Защо?!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=77159
Приятелки сме от девети клас. Години наред бяхме неразделни. След гимназия започнахме заедно работа. Мечтаехме като се омъжим , да направим мъжете си приятели. Направихме го - пак бяхме неразделни. Неразделни бяха и семействата ни. Те бяха богати, ние си брояхме стотинките пред заплата. Тя не живееше добре с мъжа си и си намери любовник. Запозна ме с приятеля му и...Така и двете по едно и също време се обзаведохме с любовници. Беше страхотно време. Излизахме заедно, след работа с нея коментирахме „нашите" момчета и ни беше безумно хубаво. „Моето" момче ми се обаждаше по двайсет пъти на ден, „нейното" - рядко. „Моето" ме загръщаше със сакото си вечер, когато захладнееше, „нейното"... според настроението си.
Една вечер заваля като из ведро. Тъкмо си тръгвахме с нея от работа, „моето" момче ми се обади да не мърдам, че ще дойде да ме закара до нас, защото много вали. „Нейния" й се обади:
- Е, щом той е там за какво да идвам, той ще те метне до вас?
А, що за въпрос? Как за какво?! Дори затова още половин час да сте заедно и той да ти държи ръцете в своите, да потъва в очите ти и да ти казва, че ти си най-прекрасната жена на света. Помня как веднъж „моето" момче ми каза:
- Ти имаш най-красивите очи на света и най-красивата усмивка. Усмивката ти може да разтопи всички ледове по света. На двата полюса и във всички фризери.
-Ха, чак сега разбрах!
- Какво?!
- Как какво, та аз трябва незабавно да спра да се усмихвам. Няма никакво глобално затопляне, озонова дупка... Чак сега разбрах, че причината съм аз. Спирам да се усмихвам, поне ще се ограничавам. Прав си - велика съм!
И така си живеехме, бяхме млади и луди. Мъжът ми май нещо подозираше и ме ревнуваше, а нейният дори се радваше, когато тя закъсняваше, защото и той имаше свободно време. В един момент ми се стори, че тя изпитва завист към мен.
Бяхме обиколили безброй магазини за нула време. Тя се прибра с два огромни плика с маркови дрехи. Аз си купих само една пола. Разположихме се в хола й, сипахме си по едно питие и ревюто започна. Тя сменяше тоалетите, кой от кой по-хубави. Въртеше се пред огромното огледало и се заливахме от смях, питието и умората от тичането по магазините си оказваха влияние. Телефона ми иззвъня, погледнах - мъжът ми. С досада казах:
- Е, моят, честно да ти каж,а не може да диша без мен! Ало, кажи!
- Хайде, докога да те чакам, прибирай се!
Затворих и се намръщих.
- Трябва да си тръгвам.
- Бягай. Ах колко ти завиждам!
- Защо?! Я колко работа имаш, докато ги премериш всичките парцалки...и твоят ще се прибере.
Тогава тя извади от чантата си пачка пари, хвърли ги до новите дрехи на леглото.
- Ти сега ще се прибереш при някого, който те чака и те обича с цялото си сърце. Кара те да се чувстваш обичана, обожавана, желана. Нали го виждам. А аз...ще плача в празното легло и тези пари и парцали и една мила дума няма да ми прошепнат. Жалко за мен, залъгвам се за малко, че ме правят щастлива. За малко се чувствам по-добре и после... Впечатли ме как веднъж ми каза:
- Харесвам как мъжът ми загасва лампата с една хитра усмивчица и...
А аз ще стоя в тъмното сама. И тези вещи няма да ме стоплят, Хайде бягай, няма да ме разбереш.
Прегърнах я и заплакахме. Разбира се, че останах и се напихме и после мъжът ми ми вдигна скандалче. Нарече ме тъпа, защото за мен тя не би направила същото. Какво ли разбира той, та това са си наши момичешки работи.
Както всяка приказка и нашата свърши, но краят не беше от най-хубавите. Стана недоразумение някакво, не ми се говори, но се скарахме. Всяка смяташе себе си за права. Няма значение, но беше грозно. Разделихме се. Прибирах се към нас и ми беше криво, когато телефона ми иззвъня. Беше тя.
- Ти не си ми никаква приятелка! Защо постъпи така?
- Защото така реших, че е правилно.
- Така ли, тогава ще се обадя на мъжа ти и ще му кажа, че имаш любовник.
В първия миг онемях, не го очаквах. Та това до преди миг беше най-добрата ми приятелка, с която съм делила всичко.Какво може да я накара от най-добрия човек да се превърне в най-злобния? Но имам способността в трудни моменти да реагирам светкавично и адекватно.
- Щом си решила, направи го. Така може и да ми помогнеш. Ако мъжът ми ме изгони, знаеш че другият само това и чака. А може и да ме заобича още повече и на никого да не ме даде. Аз сама не мога да реша какво да правя, така че... действай.
Е, не звънна. Четири години не си проговорихме. Липсваше ми. Не я мразех, аз в сърцето си й простих. Тогава отидох в работата й, застанах пред нейното гише и й се усмихнах. Усмихна ми се и тя. Веднага стана и отидохме на кафе. Всеки греши, но с лека ръка и няколко грозни думи не трябва да се зачерква дългогодишно приятелство.
- Как си?! Защо чакахме толкова дълго?
- Защото...
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прегръщам те, момиче!!!
-
,,Всеки греши, но с лека ръка и няколко грозни думи не трябва да се зачерква дългогодишно приятелство.''
!!!
Това трябва да се запомни! -
Таня, не искам да плачеш, ето прегръщам те!!! Заради обичта Зина, заради обичта...И заради всички онези хубави и лоши мигове преживяни заедно. Нашият живот.
-
Този път ме разплака!
Умееш го Светле, и да разсмиваш и да пълниш очите със сълзи!
Разказите ти са истински и стържат душата.
Прегръщам те! -
Анна, не си! Защо да е тъжен, Галина? Ани, така и трябва, приятелството е...богатство! Петинка, обичам те! Силве, исках да кажа, че между приятелки може да има завист. Едната да е по-богата, другата - по-щастлива. Може, но не трябва да гледаме в чуждата паничка. Всеки греши, но трябва да се научим да не таим злоба в сърцето си и най-вече да се научим да прощаваме. Усмивките вече са по-добре, Галина! Анна, ти ме очарова на концерта и приятно ме изненада с топлите думи към мен. Човек си! Ангар, караш ме да се чувствам малко неловко. Много си мил! Дали да не напиша продължение?!
-
Неподражаема си, Светланал! Разказите ти струят от светлина - от доброта и човечност! Иска ми се да бъдат издавани, да се четат и да учат на добрина и човечност цялата ни нация, а не само нас от сайта!
А пропо, за какво и как се скарахте? Струва ми се че и това ще е един чудесен и поучителен разказ (освен ако вече не е написан, а аз да съм го пропуснал)! -
Светулчице, къде изчезна? Няма кой да ми посочва и осветява пътя... Липсваш...
-
Познато ми е, а къде ме върна - в спомена за женското приятелство, за една раздяла и... за още нещо!
Обичам си те, Светланчик!
И благодаря! -
Светле, аз имам няколко приятелки от детските години и си ги пазя, много си ги пазя...Така и нищо не можа да ги замени.
-
Невероятни са разказите ти Светле!!!
Но този е от тъжните....
Обичам те!!!
Ти си страхотна!!! -
Еха, преди две седмици звъннах на приятелка, която не бях виждала осем години, двойно на времето в разказа. Явно съм голям темерут
Светле, благодаря за хубавия разказ! -
Марги, ти несъвършена, не може да бъде!!!
-
Ех Светле,колко хубаво.И аз имам приятелка от първи клас.До ден днешен сме заедно.Където и да ходя,каквото и да чувствам-тя знае.И ме разбира.Най-хубавото е,че не ми дава съвети.Просто си ме обича такава несъвършена.
Прегръщам те! -
Само някой да каже, че съм добра! И че реагирам светкавично и адекватно... Забравих да напиша, че разказът на Наталия ме впечатли и още тогава 12.10.2007 направих този разказ, но е трябвало май да отлежи, като виното. Веси, така е, с теб се рабираме чудесно. И аз те обичам!!! Люси а аз ще я направя на разказ, заинтригува ме! Милене, усмихна ме. Аз вече те обичам, ще те препоръчам на внучката, защото ми хареса! Ах, колко точно си го написала, Креми!!! Невероятна си, скъпа!!!
-
Защото е нужно да простиш, защото така ще простиш и на себе си, че си вярвала толкова много в даден човек! (Ако въобще можеш да простиш...)
Прегръщам те, Слънце! -
Аз не те обичам, но разказът ми хареса ;p .
-
Сексът и градът са навсякъде и у всяка една у нас. Тази история е чисто житейска и почти всеки един от нас може да даде подобен пример, но не всеки може да я напише, както ти го правиш. Някой път ще ти разкажа едни историйки
И аз те обичам! -
Човек дълго търси истинските приятели...
Намери ли ги...дълго ги обича!
И аз теб!!! -
Люси, току-що една колежка го прочете и каза:
Точно като с моята приятелка, само че ние се познаваме от първи клас. "Сексът и градът" приятелствата ги има навсякъде. Обичам те!!! -
Защото...
Има много прични, но нито една не е била по-силна от това приятелсвто. Тази история ми напомня за нещо...
Лажова, чудесна си! Прегръщам те
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
