Защо?
Защо винаги на мен?
Повтарям си това всеки ден.
Рефрен след рефрен...
Защо нямам това, което истински желая,
а винаги това, за което страдам...
Улиците са отново тъй безмълвни и широки,
губя се сред тълпата лицемерие...
Сякаш искам да се слея с тях и да забравя индивидуалността си...
Гмуркам се в локва от човешка кал, копнея да се удавя,
да спра да живея и дяволски да наранявам тези, които не заслужават...
Нямам смелост да призная, че истински капчица любов желая и от теменужена целувка се нуждая... ...