(откъс от повест)
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтимий, - душата е слово, а жените - не. Млада е душата ти и се лута. Ще мине време и ще видиш, че съм прав макар, че усещам какво мислиш за мен и за историята, млади човече. Историята разказва нещата по свой начин, а литературата - по друг. Ти си дошъл тук да търсиш тайните на човешката душа, нали, торлаче? А тези тайни се откриват по-трудно от иманярски пендари. Много ровене и много работа те чака. Туй, дето комсомолците си направиха шега с тебе, е майтап работа. Те са тленни. Тяхната душа не може да страда. Тя се къдри като платена курва и после обикаля локалите, за да намери някой мек човек да я почерпи едно кафе - студено, сервирано вече, но кафе.
Всичко е битка, мойто момче, битка и то жес ...