Да, вярно е, че приятелство между момче и момиче трудно може да съществува. Трудно, но не невъзможно! Такъв беше случаят с Рая и Стивън. Бяха най-добри приятели. Познаваха се от деца. Много пъти се караха, но мълчанието помежду им не траеше повече от няколко часа. Рая имаше връзка с Майкъл – момче, което нямаше навика да реди мили думи, да бъде нежен и внимателен. И за да не го характеризираме подробно, най-точното и кратко описание, което можеше да му се даде, се състоеше от две думи – “лошо момче”. Много пъти Рая и Майкъл имаха разногласия и в такива моменти тя се допитваше до най-добрия си приятел. Стивън винаги успяваше да ù даде съвет и нещата се оправяха.
Един ден Рая почука на вратата на Стивън. Още с отварянето, той забеляза тревожното изражение на лицето ù. Не беше нужно да пита каква е причината, защото знаеше, че причината се казва “Майкъл”. Накара я да му обясни какво се е случило този път, а Рая започна така:
- Каза ми, че ако искам да сме заедно, трябва да избера между него и музиката.
Рая учеше в музикално училище и мечтата ù от малка беше да стана певица и да пее на голямата сцена. Имаше страхотен глас и данни за това, но сега тя трябваше да избира между мечтата или любовта. Стивън ù каза следното:
- Недей да тъжиш! Знам, че в момента всичко ти изглежда черно и нищо не е в състояние да те убеди в обратното. Всички имаме такива моменти.
- Толкова съжалявам, че съм влюбена! Това е най-лошото нещо, което може да се случи.
Стивън се засмя, но Рая продължи:
- Смееш се, но истината е, че човек е най-сляп, когато е влюбен. Толкова е заслепен, че е готов да се откаже от всичко, което му е скъпо и значи нещо за него.
- Винаги идва моментът на истината, Рая – каза Стивън – и тогава “слепецът” вижда неща, които преди сякаш са били невидими.
- А сега какво ще правя? – чудеше се момичето.
- Учи, развивай се, мечтай и сбъдвай мечтите си! – посъветва я той, без дори да се замисли.
- А когато си влюбен?
- Ами бъди си влюбена, но на първо място нека бъдат мечтите ти!
- Ами ако момчето ме накара да избирам между него и мечтите? – продължаваше да задава въпроси тя.
- Избери мечтите – кратко отговори Стивън.
- А ако не искам да го губя?
- Щом те кара да избираш, значи не е за теб.
- Ако го обичам и не искам да го оставям? – продължаваше тя, сякаш се надяваше да намери отговор, който да бъде най-добрия вариант.
- Тогава ще трябва да оставиш мечтите си…
- Толкова е трудно! – отбеляза Рая.
- Не е! Избираш него или мечтите си. Само не забравяй, че мечтите ти няма да те оставят един ден с обяснението, че не те обичат вече!
- Но той твърди, че ще ме обича вечно!
- А аз твърдя, че той може да каже много неща, да ти свали всички звезди от небето и да те накара да се чувстваш като богиня. Друг е въпросът до колко е искрен с теб.
Рая се замисли. Знаеше, че Стивън е повече от прав. Изведнъж в главата си чу следния глас, който ù припомни следното: “Престани да си колекционираш звезди и да си ги редиш по тавана. В един момент ще стане така, че същите тези звезди ще паднат толкова неочаквано и с такава сила, че ще се върнеш на земята и ще спреш да хвърчиш из облаците.”
- Казвали ли са ти, че имаш отговор на всеки въпрос? – попита го тя.
Стивън се усмихна и отговори кратко:
- Да…
- Прави са! Ти можеш да решиш всеки проблем.
- Не е точно така… - отвърна ù той.
- Има неща, за които нямаш отговор?! Това е невъзможно!
- Напротив! Просто, когато нещата не те засягат пряко, намираш отговорите по-лесно.
- Но на теб не ти пука за нищо… - каза Рая.
- Тук си абсолютно права! – съгласи се той.
- Как може да си такъв?! – чудеше се тя.
- Има разлика между нищо и никой!
- Значи има човек за когото те е грижа?
- И да е така, едва ли ще ти кажа – рече той и реши, че този разговор стана твърде личен.
- И защо? – продължаваше да пита момичето.
- Твърде много въпроси задаваш! – отговори ù Стивън.
- Защото ме объркваш…
- Тогава не ми позволявай да те обърквам.
- Все едно пък зависи от мен – каза тя.
- Разбира се, че от теб зависи – отговори той.
- Този разговор е объркващ!
- Ти го започна.
Рая стана, погледна го, след което взе нещата си и се запъти към вратата. Преди тя да излезе, той ù каза:
- До след малко!
- Моля?
- Ще се върнеш след минути – Стивън се опита да я обърка отново, но този път тя му отвърна:
- Няма как да си сигурен, защото това зависи от мен.
Той се усмихна, а преди да излезе през вратата, Рая му каза:
- И благодаря за всичко! Мисля, че те разбрах отлично!
- Виж, единственото, което ще ти кажа, е да не правиш компромиси с мечтите си. Защото ако той те обича истински, няма да те кара да избираш между него и тях.
© Мария Костадинова Всички права запазени