Разказът е продължение на разказа ‚Безпощадно“.
Стоях като закован насред летището и не можех да помръдна. Безкрайният човешки поток ме побутваше и сякаш ръмжеше. Да, сигурен бях, нищо че бе само миг- това беше Люба. Трябваше ми време да изляза от вцепенението и да тръгна.
Нямах никакъв спомен как са минали трите дни от командировката в Лондон. Бях включил някакъв автопилот, който не подозирах, че притежавам. Спомен имах само от минутата, когато се настаних в самолета за София. През цялото време мислех какво трябва да предприема, за да открия Люба. Не можех да се начудя на тъпотията си, заради която пропилях толкова години в самота и самосъжаление.
Веднага щом кацнах се обадих в офиса и уведомих, че ще взема два дни отпуск. Документите вече бях изпарил по имейл. Прибрах се вкъщи, открих добра детективска агенция и си запазих час. На другата сутрин бях в офиса със снимка на Люба и всичко, което знаех за родителите и. Когато свърши срещата, получих уверение, че до две седмици ще получа д ...