Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грохнала, сякаш бе претърпяла тежък инцидент. Стройната й фигура бе прегърбена, извита леко на една страна, а главата я се люшкаше някак гротескно при всяка крачка. Подпираше се на бастун, защото явно нещо не бе наред с левия й крак – провлачаше го и не можеше да стъпи стабилно на него. Огромни кръгове под очите загрозяваха симпатичното й, неестествено бледо лице. Ръцете й видимо потреперваха. Буйната й руса коса бе лишена от блясък и приличаше на изсъхнала слама.
Съдията зададе няколко стандартни въпроса на подсъдимата и след като получи задоволителни отговори, продължи:
– Сама ли отглеждахте детето си, госпожо Бъроуз?
– Да, сама отглеждах Майра. Баща й ни заряза, когато тя бе на няколко месеца ...