Романтик (Христо Костов)
403 16192
4.11.2007 г., 19:21 ч.

Затворът 

  Проза » Разкази
1440 0 22
3 мин за четене

Съдията обходи със сърдит поглед залата. Намести дебелите очила на носа си. Изкашля се и каза високо:
-      Адела Маркес, осъждам ви на пет години! След първата имате право да настоявате за помилване.
Младата мексиканка не вярваше на ушите си. Пет години? За какво? Че беше си позволи да обича не когото трябва. Скалъпеното обвинение, лъжливите свидетели, всичко мина.  Това ли беше страната на мечтите И? Където я доведе нейният приятел. Обърна се към залата и го потърси...
Нямаше го. Не можеше и да очаква. Синът на шерифа да се появи тук, където съдят неговата любовница. При това нелегална имигрантка. И на всичко отгоре мексиканка. И освен това...
Какво я очакваше в затвора? Докато беше в ареста, се наслуша какви ли не истории за там. Една от друга по-ужасяващи.
.....
-      Хайде, дами, влизайте! Това ще е вашия дом през следващите години.
Гласът на едрата надзирателка отекна като камбана в главата на Адела. Заедно с другите жени тя премина през охранителната система на входа. Приемащата жена–офицер поглеждаше в списъка и отмяташе. Когато дойде нейният ред, я изгледа и отдели от другите.
-      Ти, отивай там! Настрани.
„Знаеха всичко за нея. Коя е... каква е...”
Отделна килия. По цял ден стоеше вътре. Храната и даваха дори тук. Излизаше навън отделно от другите. Гнетеше я тази изолация, но от друга страна беше по-добре за нея. В редките случаи, когато се засичаше с други затворнички, виждаше презрителните им погледи. Не я приемаха, беше различната. Беше презряната. Не и се мислеше какво щеше да стане, ако им паднеше. Но се питаше, с какво бяха повече от нея. Тя не беше откраднала, не беше убила. Беше обичала не когото трябва и сега плащаше за любовта си. Една вечер тъкмо заспиваше и чу превъртането на ключа. Вътре влязоха няколко жени. Нахвърлиха се върху нея. Запушиха устата и да не вика и я разсъблякоха гола.
-      Хайде, кучко, да те видим какво можеш. Или си мислиш, че щом си напомпала гърдите и си вече жена. Хайде да те видим сега...
Адела се дърпаше, но не можеше да се отскубне. Ужасът я изпълваше.
-      Ха, ха, ха! Вижте, възбужда се! Можела да го вдигне. Хайде,коя ще е първа?
Една от държащите я за краката я пусна. Адела използва намаления натиск и със силен удар повали другата. Дръпна се и се освободи. От изненада, нападателките не реагираха. Тя скочи и побягна. Не стигна далече. Стоящата отвън надзирателка я повали със палката си. Вкараха я в килията и я пребиха от бой.
-      Скапан травестит... – беше последното, което чу преди да изпадне в безсъзнание.
.....
След две години...
Вратата се отвори и от вътре излезе слаба жена. Тъмните сенки под очите издаваха напрежението, на което е била подложена. Огледа се и пое в едната  посока. Скоро я застигна една кола. Спря до нея и отвътре се чу познат глас.
-      Адела, качвай се! Да вървим далеч от тук.
Адела погледна вътре, усмихна се и влезе. Все пак беше дочакала този ден.

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??