Петър завиждаше. Той беше едно съвсем малко дете и несъзнателно усещаше, че върши нещо лошо, но не можеше да спре да завижда. И страшно съжаляваше. Съжаляваше за това, че живее. Четеше история, в която се разказваше за друго дете - Иван, живяло в приют за сираци, което беше починало. Беше Коледа. Всички се състезаваха да даряват какво ли не на домовете за сираци и най-вече шоколади. Безброй вкусни и топящи се в устата шоколади. Прекрасни шоколади с различни форми и цветове – по-светли, по-тъмни... Но се беше случило немислимото – в един момент Иван тайно беше погълнал толкова много шоколад, че това го беше убило. Не е имал родители, които да го спрат. Не е имало никой край него, който да забележи какво прави и да му помогне. И сега всички го съжаляваха. А Петър съжаляваше себе си. Страдаше заради това, че не е сирак. Завиждаше на Иван и желаеше с цялото си сърце и душа да бъде на негово място. Мечтаеше да няма родители. Мечтаеше също да има възможност да умре от шоколад, но това беше н ...