Juana (Ваня Йорданова)
68 26
4.10.2022 г., 10:21 ч.

 Завръщане 

  Проза » Разкази
778 0 1
Произведение от няколко части
1 мин за четене
-Да седнем тук!
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш...
Съдбоносно! Ако знаеше само колко е права! Нима тя ме ориса? Собствената ми приятелка?!
Не зная... всичко стана толкова... неусетно. Като лавина, която безжалостно помита всичко по пътя си. И не оставя изход. Веднъж тръгнала, не можеш да я спреш.
Диана щракна с пръсти на келнер, грозен навик от парижанските й години, и без да се замисли поръча два коктейла.
-Какво правиш? Аз не пия! Още по-малко по това време!
-... или при тези обстоятелства? Стига, момиче, тъкмо ще ти се види по-хубав! - изсмя се тя цинично без да дочака отговор.
Коктейл в 12! Не, не беше моето! Но не исках да споря.
13.30 ч! Колко остава? Цял час! Потопих цялото си съзнание в тълпата от преминаващи хора. В забързания хаос на централната улица, в тракането на токчета, в неспирните разговори от съседните маси. Някъде там дол ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??