23.12.2018 г., 0:56 ч.

Здравей, аз съм твоето бъдеще 

  Проза » Разкази
1246 0 3
6 мин за четене
Робърт, прясно обръснат, наметнат с тъмносиньо сако, спеше свит на кравайче на една пейка в чакалнята на аерогарата. Самолетът му закъсняваше заради буря на остров Таринати вече два часа и десет минути. Надяваше се да може да се наспи в хотелската стая преди утрешната среща, но явно нищо нямаше да се случи така, както го бе запланувал преди месец. Телефонът му почна да вибрира и той го извади от джоба светкавично с реакцията на войник, макар никога да не беше ходил в казарма. Опули се от изненада, когато прочете осветеното в жълтеникава светлина съобщение:
„Здравей, аз съм твоето бъдеще.“
Помисли малко и се огледа някой да не си прави майтап с него. Все пак денят беше 31 октомври, по известен като Хелоуин и необичайно количество хора по света го празнуваха. На съседна пейка стоеше момче с очила с рогови рамки на около 11, което четеше съсредоточено "Хари Потър и философският камък". И той харесваше тая книга, затова по симпатия изключи момчето от кръга на заподозрените. Всички наоколо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ludmila Jordanova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

По пътя »

15 място

Предложения
: ??:??