Зелените пантофки

Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.

Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.

Отдолу имаше шеговит коментар: „Също като в онази приказка. 😊. Май е разумно да я взема, защото утре вероятно ще подарите и дясната.“ Дора обаче не намираше нищо смешно в текста. Внезапно изпита остра болка в липсващото коляно на липсващия крак. Да, все още я болеше и вероятно винаги щеше да я боли. Попипа грапавата кожа на чукана и притвори очи. Каза си, че не бива да затъва отново в лоши мисли.

Дора реши да звънне на жената. Една нова удобна пантофка нямаше да й е излишна. Напоследък бе закъсала финансово, така че избягваше да купува обувки.

Жената се казваше Ванеса и имаше приятен мек глас. Тя се зарадва, че някой иска пантофката и, без да разпитва изобщо, покани Дора в дома си. На Дора й стана неприятно, че ще трябва да подрипва с патериците чак до другия край на града, но вече не можеше да се отметне. От друга страна бе хубаво, че ще се запознае с човек, който има съшия проблем като нейния. Малко се притесняваше как ще мине срещата, заради евентуалните неудобни въпроси.

По пътя Дора събра погледите на доста минувачи, но не благодарение на красотата си, както преди, а благодарение на факта, че е с един крайник по-малко. Направо й идеше да удуши хората, които я гледаха съчувствено, а онези, които извръщаха притеснено глави, й се струваха дори още по-противни. Не искаше никой да й обръща внимание, копнееше всички да гледат на нея като на нормален човек. Може би след време нещата щяха да се наредят…

Дора звънна на вратата и зачака. Сърцето й биеше учестено. Чувстваше се малко като просякиня.

Ванеса бе симпатична, добре сложена, с ръст под средния. Имаше дълга черна коса и мила усмивка. Едва ли бе на повече от трийсет години. И, за огромна изненада на Дора, не бе еднокрака. Левият й крак бе обездвижен с дебела гипсова превръзка и от него се виждаха само пръстите, които изглеждаха подути и имаха нездрав морав цвят.

– Заповядайте – каза Ванеса и се завъртя несръчно на патериците си. Пристъпяше внимателно, сякаш не се чувстваше стабилна.

Дора влезе и затвори вратата след себе си. Двете жени се настаниха в хола.

– Ето в тази кутия са пантофките – каза Ванеса. – Можете да вземете лявата. Дано ви стане. Желаете ли кафе?

– Не.

– Бих могла да направя, въпреки че придвижването ми е проблемно.

– Не, не, благодаря. Много мило, че ми предлагате пантофката, но когато оздравеете, ще можете да я носите. Аз си помислих, че сте… като мен.

– О, аз няма да мога да стъпвам на левия крак поне още два месеца. Да не говорим, че вероятно ще се наложи още една операция. Аз вече дясната я подносих, много ми е удобна. След месеци тя ще е протъркана, а лявата чисто нова. Грозно ще е, все едно да ходя с различни обувки. Не, лявата не ми е нужна, подарявам ви я, както се уговорихме.

В този момент Дора изпита неприязън към Ванеса, без да може да посочи точната причина за това. Може би я смяташе за превзета и суетна, може би й завиждаше, че има два крака.

Дора взе пантофката и я огледа. Бе изненадващо лека, направена от много мека кожа. Събу се и я премери. Пантофката пасна идеално на стъпалото й.

– Радвам се, че ви става. Със здраве да си я носите. Между другото производителят, малка италианска фирма, твърди, че този модел носи късмет. Всъщност моделът се казва „Лъки“.

– Не се чувствам късметлийка – отбеляза кисело Дора.

– Съжалявам, че сте загубили крака си. Аз самата бях на косъм от това. Кракът ми попадна под гумата на тролей и буквално стана на кайма. Счупвания на седем места. Лекарите се видяха в чудо.

На Дора не й се приказваше на тази тема. Взе обувката и си тръгна. Бе в лошо настроение и дори й се прииска да хвърли подаръка в някоя кофа за боклук.

На връщане пак се терзаеше от факта, че обект на нездраво любопитство. А едно момиченце се уплаши и заплака, забелязвайки чудовищната липса.

Седмица по-късно Дора реши да пробва пантофката. Излезе с нея да напазарува. Колкото и невероятно да изглежда, от този момент нататък в живота й започнаха да се случват хубави неща. Гаджето й, като я бе зарязало след инцидента в планината, се върна и поиска прошка. Бил се уплашил първоначално, но вече бил готов да се грижи за нея и да я обича както преди. Дора го прие в дома си, макар че винаги щеше да има едно наум за него. Времето щеше да покаже накъде ще тръгне връзката им. После дойдоха пари от застраховка, която бе направил един познат на Дора. После тя си намери по-хубава работа – щеше да се занимава с поддръжката на няколко търговски сайта. Новите й колеги бяха много мили и не я третираха като инвалид. С модерната протеза, която си купи, Дора можеше да ходи без патерици, като почти не се забелязваше накуцване. Животът и отново потече в нормално русло. Навярно пантофката наистина бе късметлийска. Дора често мислеше по този въпрос.

Обаче тя вече не можеше да носи зелената пантофка, просто защото вече й бяха нужни две обувки. Започна да се опасява, че живота й отново ще се обърка. Вечер часове наред ровеше из сайтовете в опит да намери производителя на модела „Лъки“. Така й не успя. Нямаше как да се сдобие с нов чифт, от който да ползва дясната пантофка. В душата й постепенно се натрупваше тревога. Трябваше измисли как да запази щастието си.

Един топъл съботен ден Дора цъфна пред вратата на Ванеса. Преди да натисне звънеца, си преговори нещата, които бе запланувала да каже. Основното бе, че е имала работа в района и решила да се отбие. Трябваше да попита Ванеса как е със здравето. Надяваше се тя да няма нужда от дясната пантофка. Смяташе да я поиска небрежно, за да не събуди подозрение. Вероятно щеше да се наложи да импровизира. Но бе готова дори да я открадне, ако се удаде удобен случай.

Ванеса отвори дълго след звънването на звънеца. Все още бе с патерици. Левият й крак вече не бе в гипс, но изглеждаше ужасно изтънял и немощен.

Виждайки Дора на вратата, Ванеса ококори очи и се разтрепери.

– Влизайте, влизайте! Молех се да дойдете, и ето на, сега сте тук. От глупост изтрих телефонния ви номер и нямаше как да ви се обадя. Влизайте, влизайте!

– Аз… имах работа в района. Реших да намина да видя как сте.

– Елате в хола, всичко ще ви разкажа. – Ванеса влачеше левия си крак като безжизнен къс месо. Стъпалото й се отъркваше вяло в пода, явно не можеше да носи никаква тежест. Петата й бе силно отекла, посиняла отстрани.

Дора се напрегна, не знаеше какво да очаква.

Ванеса се отпусна внимателно на фотьойла и изпъна сакатия си крак, примижавайки от болка. Каза:

– Изглеждате много добре. Изобщо не личи, че сте с протеза.

– Благодаря. А вие…

– При мен нещата не са добре. Ще ви призная всичко съвсем честно. Докато ползвах пантофката, се възстановявах чудесно. Дори не се наложи да ми правят операция. Но стана беля. Моя приятелка дойде с кучето си на гости. Докато пиехме кафе, животното наръфа точно любимата ми зелена късметлийска пантофка. Бе разкъсана, за нищо не ставаше, затова я хвърлих. И после всичко тръгна на зле. Кракът ми взе да съхне, нямам почти никаква чувствителност вече. Петата ми се инфектира отвътре и никой антибиотик не помага. Чувствам се ужасно. Нощем не мога да спя от болки.

– Много съжалявам – каза Дора. Чудеше се как да се измъкне по-бързо.

– Моля ви, върнете ми лявата пантофка! Имам нужда от нея! Да, подарих ви я, но, моля ви, върнете ми я!

– Опасявам се… Аз я хвърлих. Беше овехтяла, а и не ми трябваше, защото сега ходя с две обувки. Съжалявам.

– Лъжете! По очите ви личи! Имайте милост, дайте ми я поне за няколко дена. Ще я понося на болния крак и ще ви я върна. Проявете разбиране, моля ви! Аз ви помогнах, помогнете сега вие на мен!

– Съжалявам, трябва да тръгвам – рече сухо Дора и стана от стола.

В този момент Ванеса избухна в ридания. Цялото й тяло се тресеше.

Дора се изниза, без да каже нищо повече.

Когато се прибра вкъщи, Дора погледна в шкафа за обувки – нещо я бе подтикнало да провери дали късметлийската зелената пантофка е на мястото си. На мястото си беше, но вече не бе зелена, а черна. Панделката отгоре бе клюмнала и изкривена, а розовото възелче в средата бе почервеняло. Дора изпищя от изненада. Минута по-късно се престраши да я пипне. Фината кожа се разпадаше под пръстите й.

Дора се разплака, опасяваше се, че не я очаква добро бъдеще.