Зелените поля на Кения
Има хора, които минават през животът ти без да оставят следа, като вчерашния вестник. Има и такива, които оставят незарастващи рани, които кървят с години. А има и такива които оставят незаличими следи в пясъка на миналото, към които се връщаш от време на време, и ги следваш отново, и отново. И вървиш, и вървиш. И не знаеш докъде ще стигнеш. Всеки път е различно. Всеки път и ти си различен.
С Киро бяхме хлапета на по десет години, когато се запознахме. Водихме тежка, продължителна война с фунийки с момчетата от съседния квартал. Победите се редуваха на приливи и отливи и никой не можеше да спечели стратегическо предимство. Тогава се появи Далаверата. В началото беше само Киро. Бе висок за възрастта си. Слаб повече от необходимото и с лукави пламъчета в очите. Погледът му приличаше на Бай Петко месаря. Дето като му влезеш в месарницата веднага те претегля с очи колко тежиш в живо тегло и колко ти е акъла в главата.
Така и не разбрахме от къде се пръкна на нашата у ...