28.03.2013 г., 22:07 ч.

Зеления топаз - 13 

  Проза » Повести и романи
825 0 0
5 мин за четене
Мич вече беше станал, когато съобщиха за атентата срещу Негово Величество. Увеличи говора на телевизора.
- А сега да дадем думата на Негово Величество, Принца на Папуа.
- Искам да изкажа своята благодарност към госпожица Барбара Даг. Ако не беше тя, сега аз нямаше да съм жив! Тази смела жена пое куршума, предназначен за мен! За наше щастие, е в болница без опасност за живота ù. Благодаря Ви, госпожице Даг!
- А сега давам думата на шефа на полицията - г-н Принсли. Господин Принсли, какво ще кажете по случая?
- Вече заловихме мъжа, който стреля. Казва се Кадир Юсуф Дали. Член е на една терористична организация, която пое отговорността за атентата. Вече е предаден на съдебните власти. - Мич изгаси телевизора. Облече се набързо и погледна часовника си – бе едва девет и петнадесет. Имаше време да отиде до болницата. Излезе навън и хвана първото такси.
В болницата имаше много репортери, които чакаха да бъдат допуснати при нея. Той ги заобиколи и се спря да попита една медицинска сестра.
- Аз ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Предложения
: ??:??