marasheih (Милена Карагьозова)
103 37
10.04.2013 г., 21:08 ч.

Зеления топаз - 20 

  Проза » Повести и романи
838 0 0
7 мин за четене
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе по телефона. Щеше да е добре да остане тук тази вечер, за да може утре сутринта да започне работа по-рано.
- Моля Ви! Не ни притеснявате. Има отделна стая в пристройката отзад, където спим ние.
- Добре тогава. - Мич последва монахът. Стаята беше малка, но чиста, с едно легло, гардероб и маса. Настани се удобно в леглото и се обади на Боби.
- Здравей, миличка. Как си?
- Добре.
- Тази вечер няма да мога да дойда при теб, но те целувам.
- Жалко, че не си при мен... Ще ми липсваш много.
- И ти на мен. Нещо ново при теб?
- Лекарите още се тревожат за мен и затова не ме пускат и съм под наблюдение. А при теб? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »