Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парцали като пух и прониква навсякъде.
Въздухът е пълен с танцуващи снежинки, вихрен балет, чиято музика не е написана от композитор.
Комините на старите къщи са с огромни бели калпаци, а по стрехите висят ледени висулки. Премръзнали врабчета прехвърчат от стреха на стреха, търсейки забравено зърно от отлетелите лястовички. Котаракът “Миша” ги дебне от прозореца и мустакът му потръпва от кеф само при мисълта за “царското угощение”, ако едно от тях попадне в лапите му. Зениците на огромните му зелени очи се разтварят при всеки полет на гладните врабчета.
Улици, булеварди и площади са затрупани от бялата лавина, която е покрила цялата действителност на Града. Няма ги изпочупените тротоарни плочи, ...