Беше поредният отминаващ януарски ден от "сухата" зима. Леден вятър брулеше по голите клони на дърветата и все още се усещаше тази влага от изминалите мъгли, които се бяха появили по много необичайно време - време, в което би трябвало да царува снегът. Нямаше сняг никъде - дори и на високите върхове на планината.
Ели, осем годишно русокосо момиченце, беше седнало край прозореца и гледаше как лека-полека градът започваше да прилича на ято светулки по време на жътва. Ели въздъхна дълбоко и това насочи вниманието на баба ѝ, която се беше настанила удобно на креслото в другия край на стаята и четеше вестник, към нея. Бабата, ниска жена към седемдесет годишна, с побеляла коса и светли сини очи, остави вестника и отиде при внучката си.
- Какво има, злато мое? - попита тя Ели с топла, миловидна усмивка, каквато само една баба може да ти даде.
- Нищо, бабо... ама... виж! Вече два месеца не е валяло сняг! Каква е тази зима? - Ели се намуси и баба ѝ се засмя, но отново сякаш лъхайки тази обич и ...