Отново беше зима и студът бе сковал града. Празничните светлини бяха окачени и ледените пързалки бяха препълнени. Кристиян и приятелите му и тази година не изневериха на традицията си да посетят ледената пързалка на втората седмица след нейното сезонно откриване. Кристиян бе високо и добре сложено момче от добро семейство, което харесваше книгите и обичаше да пийва по нощните заведения с компанията. Той обаче нямаше никаква представа какво ще му донесе този мразовит декемврийски ден.
Карайки своите кънки 43 номер, той неволно спря погледа си на момичето, опитващо се да се задържи на леда от другата страна на пързалката. Тя бе висока, със снежно бяла кожа и дълга кестенява коса, спускаща се по гърба ù на едри къдрици, половината от които скрити под шапката ù. Сините ù очи засякоха погледа на Кристиян, но той не извърна глава както повечето хора, хванати в крачка, биха сторили. Дори напротив. Той ù се усмихна и кимна леко с глава. Тя му отвърна със същото.
Времето минаваше, денят ставаше ...