От три дена снегът не спира да вали. Бавно, на ситни лъскави снежинки. Трупа се пухкав и въздушен, като сребърен прашец. Целият град е потънал в тази бяла тишина. Изглежда по-чист от всякога. Едрият калдъръм на улиците е изчезнал, за да направи път на коловозите oт редките файтони-шейни, които минават по тази тясна стародавна улица на столичния град. Градът още спи своя зимен сън. По улицата няма жива душа. Тук-там пушат комините на ранобудни софиянци, запалили рано пернишките печки.
Градът е тих, а планината - огрята от първите лъчи на февруарското слънце. Тази година “малък сечко”е снизходителен към столичани. Макар че снегът не спира, времето е меко и приятно, няма вятър. Слънцето не се крие зад сивите зимни облаци. Странно, няма облаци, а снегът вали ли вали, като че ли небето се е продънило.
Кафенето на ъгъла е отворено даже в този ранен час, но мющерии няма. Само старият арменец се тътри из малкото опушено от историята кафене. Единият му крак е дървен, изпод черния шаячен пантало ...