“По време на велика криза -
от сиромашия не излизаш...
Па изплюй се де! Ха така!
Върху злокобната съдба”
Зимна импресия
Умби Балумби не беше негър от щата Алабама, но като такъв се усещаше. Иначе си беше “елциг” – Еленски циганин. Нямаше нито родители, нито братя и сестри. Израснал беше в пансиона на Илаков рът и познаваше всичката мъка и горчивина на сирака.
Гледах го, как чемрее, в изпокъсаното си дънково яке сред езерото “Ариана”. Наблюдаваше пъстрата пързалката, клатеше смешната си глава и нареждаше.
Нищо не чувах и затова се приближих към него. Очите му бяха едни едри, топли, сини и дълбоки, ала тъжни добри очи и пълни със сълзи. Бузките, които лятото имаше, бяха вече хлътнали и намачкани, а устата му припяваха черно и страшно:
“Няма хлебец, няма пари!
Ела, господине и ме купи!
Или Боже - ти поне вземи
на място хубаво ме постави…” ...