Зимна история
Зимното слънце весело ни намигаше иззад дърветата. Наоколо - борова гора, свеж въздух, приятно студено. Вървяхме в ранния следобед по тясната пътечка в индианска нишка. Те - група врели и кипели по баирите планинари и аз – почти начинаеща туристка. Те четиримата са опитни туристи, по планините са от няколко години, на мен ми е първият зимен поход. Единият от тях е брат ми, който се беше съгласил да ме вземе след дълги увещания. Водач е бате Дончо. Бате Дончо е с десетина години по-голям от мен, обаче е ветеран в туризма. Пребродил е всички планини в България. С покровителствен тон не спира да ми разказва безкрайни весели и невероятни туристически историйки.
Пътеката излиза от гората на открито. До хижата остават два часа. Пред нас снегът е образувал преспи до коляно. И опа-ла, ботушите ми се оказват неподходящи за сняг. Пързалят се – ужас. Направя четири-пет крачки и падна. Подадат ми ръка да стана и след малко пак тупна в снега. Ами сега? На средата на пътя сме. Не става ...