Златната круша седяла отстрани на пътя, под табелата сочеща Блестящия Град и плачела. Всички останали плодове минавали покрай нея и състрадателно я поглеждали. По пътя се задал един банан. Той също погледнал крушата и си помислил: “Колко красива златна круша. Трябва да е щастлива. Аз бих бил щастлив ако изглеждах така. Но тя плаче. Защо ли?”. Банана се отклонил от пътя и отишъл да говори с крушата.
- Ти си най-невероятната круша която съм виждал. Цялата си от злато. Е да има малки петънца по теб… а не, това са малки скъпоценни камъни. Цялата си блестяща, чиста, перфектна. Защо плачеш?
Крушата погледнала с насълзени очи любопитния банан и казала:
- Чувал ли си приказката за златната ябълка? Чувал си разбира се. Е, в тази приказка трябваше да се разказва за златна круша, а не ябълка. Аз бях крушата която най-малкият брат спаси. Обаче в приказката се разказва за ябълка и никой не знае че съм аз.
Крушата отново започнала да плаче. Банана се опитал да я утеши:
- Няма значение. С твоята крас ...