15.11.2021 г., 13:13 ч.

Злободневно 2 

  Проза » Разкази
612 0 1
4 мин за четене

***

Миналата седмица дъщеря ми, която живее в чужбина, се обади, за да ми съобщи радостна новина: Мамо, мамо, току-що гледах научнопопулярен филм по нашата телевизия, посветен на птиците в България! Говориха колко сме напред в опазването на животинския свят, какви специалисти орнитолози имаме и колко усилено работят за защита на популациите на някои птици. Гордея се с тези хора! Много съм щастлива, мамо! Повдигнаха ми самочувствието за дни напред!

Е, и аз се зарадвах! Друго нищо не ни е наред, но поне в едно сме добри – да се грижим за птиците си!

Вчера пак се обажда: Мамо, мамо, много съм разочарована! Току-що по нашата телевизия говориха за България! Колко лоши икономически показатели има, как българите бойкотират ваксинирането, как не се спазват мерките, как страната навлиза в политическа криза… защо бе, мамо? Сринаха ми настроението за месеци напред!

Е, маме, ти топлата вода ли откриваш???

Домъчня ми и веднага се задвижи фабриката за размишления, ама на бързи обороти! Като на филмова лента мина целият ми съзнателен живот досега и освен лоши икономически показатели, кризи, бойкотиране и неспазване на законите, друго не видях.

В съзнанието ми долетя една случка от близкото минало, когато го раздавах европейка за известно време. Само да се разберем – разказвам тази случка не за да си правя вятър!

Та разхождам се из средно голям френски град, вали, аз съм с чадър, зяпам и цъкам, но под чадъра никой нито ме вижда, нито ме чува. Спрях се пред една витрина и се загледах в стоките и най-вече в цените. Грозни дрехи и обувки, като че ли произведени през 50-те години на миналия век, но цените им солени, та чак горчи!!! Помислих си кой ли купува тези боклуци за толкова много пари. В един момент около мен отесня – някаква дама се навря под чадъра ми и ме погледна с топли нежни очи на стара аристократка. Тогава нямаше Ковид-19 и можехме да се гледаме на сантиметри разстояние един от друг. Бях толкова изненадана, че загубих ума и дума. Чух, че нещо ми говори, но естествено нищо не разбрах. Като ми говорят бързо, съвсем изгубвам козите, както се казва!

„Vous êtes blonde. Vous êtes Аnglaise?“ А, това го разбрах! Демек дали съм англичанка, защото съм била руса. О, не, Madame, не съм англичанка.

Боже, откъде се взе тази госпожа? Ако трябва да й кажа откъде съм, загазих! Вчера коментираха как в края на града се заселили цигани от България и как полицията била безсилна да ги изгони. Плъзнали навсякъде, просят, крадат. Голяма напаст!

„Êtes vous Polonaise?“

Еее, Madame, не съм полякиня! Хайде да спрем вече, а? Има ли някакво значение каква съм! Каквато съм…такава! Вървете си по пътя и това е! Това си го мисля, не го казах, защото не е възпитано, пък и не знам толкова реплики на френски. Само казах „No, Madame!“ и се усмихнах умолително.

Обаче мадамата продължава да нахалства: „Êtes vous Russe?“

Писна ми вече! Погледнах я право в очите и с най-пленителния глас, който успях да изцедя от пресъхналото си гърло, казах гордо: БЪЛГАРКА СЪМ, MADAME! ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ!

Очите й одраха лицето ми… жестоко!

Видях походката й в гръб! Горда аристократична походка на жена със самочувствието на владетелка!

Под чадъра стана широко и просторно! И студено!!!

…………………………………………………

Madame, Вие помните ли ме? Защото аз Ви помня и доста често си мисля за нашата „среща“. Ако бях англичанка, полякиня или рускиня, ние щяхме да си поговорим /колкото можем… с моя френски!!!/ Може би щяхме да седнем да пием кафе заедно?!!! Може би щяхме да станем приятелки?!!!

…………………………………………………

Мълчите!!! Madame, аз съм интелигентен човек, имам висше образование, постоянно се стремя да се самоусъвършенствам! Е, не успях да науча добре френски, но не съм и на малко години! Трудничко ми е! Но за един приятелски разговор имам познания!

…………………………………………………

Моята страна е много красива, Madame! И не само това – има много умни и интелигентни хора! Младите ни математици постоянно печелят престижни награди и смайват света. А колко талантливи певци, музиканти, артисти, писатели, художници имаме. Помните ли Кристо??? Той е роден в Габрово – на един хвърлей място от моя роден град! А Георги Бърдаров оня ден се върна с най-високото отличие от Брюксел. Ако започна да Ви разправям за великите българи…?!!

…………………………………………………

Сигурно и Вие сте гледали онези предавания, които е гледала дъщеря ми. Какво си помислихте за нас, българите??? Може да се грижат за птиците си, но иначе са ... боклуци!

Знам, Madame, така изглежда отстрани!!!

Хайде, au revoir, Madame! Всяка жаба да си знае гьола, та даже и мястото в гьола!

Приятно ми беше да си спомня за Вас!

.........................................................................

Та така, моето момиче!!!

 

 

 

 

© Snejana Nankova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно ми беше с тази история. Не е непознато. Но ако имат шанс (те, франсетата) да те опознаят и признаят, стават съвсем други и не се интересуват дали си българин или "последният мохикан" ...
Предложения
: ??:??