15 мин за четене
Добри приплъзна дървената порта на старата ракиджийница и със силен удар ѝ
помогна да се отвори. Такова усилие костваше това на слабото му и превито на две тяло,
че се задъха. И портата бе на години също като него.
Всяка Божа сутрин, откак се помнеше, той посрещаше зората си тука.
Още по първи петли, докато всички спяха, Добри идваше на ракиджийницата.
Първо, уловил за ръка дядо си, после и с баща си и накрая само собствената му сенчица
му правеше компания по пътя до реката. Семеен занаят бе туй, къде се е уловил у него.
От време оно мъжете в рода лееха златната течност от ферментиралите плодове.
Круши, ябълки и сливи сбираха те на лято. Режеха омайните плодове в каци.
Бъркаха джибрите и накрая ги докарваха край реката, за да ги сварят, дорде излезе слънцето
от тях. Да има на зима. Да топли сърцата. Да развързва езика и дните на студ да минават по-леко,
дорде чакат пролетта си. Па като я поемеш тая ми ти ракия из устата си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация