"… В очакване на утрото преминава нощта,
денят идва и си отива без да остави следа..."
Михаил Науменко
Зоопарк
Звънеше някакъв будилник. Това ме събуди.
Огледах се – бях в креслото, при това облечен.
В устата ми горчеше.
Пак се огледах. Наоколо нямаше никакъв будилник. Работещ. Не можеше и да има - от последните три миналата година бях направил един. Неуспешно.
Разбрах, че сънувам и реших да се събудя. Цяла нощ не бях спал.
В устата ми горчеше.
Огледах се. На стените имаше тапети. Значи съм буден. Реших да проверя. Ощипах се. Заболя ме.
В устата ми горчеше. ...