5.12.2011 г., 1:35 ч.

Зор 

  Проза » Хумористична
1099 0 3
3 мин за четене
Ти, момче, не се притеснявай. Викаш, че криза било, трудно се живеело… Аз да ти обясня какво е криза, за да разбереш и да не се тревожиш. Кризата е зор, момче, а зорът е криза. Ха, това е…
Като ти разкажа какво съм преживял, ще видиш, че животът на човека си е перманентна криза, която той сам си създава.
Млад бях тогава, вече женен, ама и по чуждо се заглеждах,… както викат хората – чуждата гъска – патка. От мене да го знаеш: женените повече хойкат, сладък е медецът.
Та и аз, имах си хубаво булче, ама се увлякох по една кака /и тя готина/.
Веднъж аз сам и тя сама, и викам, хайде, че съм ти загорял много. Качих я на москвича и газ - имам си места тук-там, скътани, за т.н. кърска любов. Свихме по горския път, той пък трябваше да стигне до една малка полянка, тиха и спокойна. И друг път бяхме ходили там и си знам местото. Наближаваме го и карам, главата ми гори. Вече стигнахме и усетих, че колата нещо сякаш потъна, ама не обърнах внимание. Изключих двигателя, денят един такъв облачен, нам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георгиос Всички права запазени

Предложения
: ??:??