Момичето стоеше до отворения прозорец и забеляза малкото тичащо животинче.
Зад него се чуваше ужасяващия грохот на машините, които по команда на хората унищожаваха гората, от която то изскочи.
Зверчето бързо достигна до блока и се загуби от погледа й.
Сълзите бяха спряли да се стичат по красивото младо лице, а очите блестяха на слънцето.
Тя се наведе напред и погледна надолу.
Малкото пухкаво животинче идваше към нея, катерейки се ловко по стената.
Ушичките му леко се полюшваха, а устичката беше съвсем малко отворена и сякаш изразяваше усмивка.
При вида на малкото зверче, внезапна радост обзе момичето, прогонвайки тъгата от душата й.
Тя се отдръпна назад, когато мъничето достигна прозореца и със скок влезе в стаята й.
В големите тъмно очички се четеше силна тъга. Сега те гледаха очите на човека от женски пол.
Момичето коленичи пред неканения малък гостенин и посегна да го погали.
Зверчето уплашено се отдръпна назад. Сърцето му биеше забързано. Усещаше топлината и нежността, която бликаш ...