линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
25.01.2011 г., 20:37 ч.

Звездни въздишки 

  Проза » Разкази
949 0 20
3 мин за четене

   Звездни въздишки

 

   Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните клюкарски емисии.

   Страхът пробва дали тъмнината е достатъчно плътна да издържи стъпките му. Изчака да заспят и най-нахалните бърборковци и  занаднича в чуждите работи. Какво да се прави - такъв му е нравът.

  Тук - надник, там - надник, набързо обиколи целия град. За последно си остави общежитието на учениците-музиканти, че те най на сърце му лежаха. Настъпи кучето-пазач по опашката, пробуди го и с две шепи дъх от чужд лай тъй му изкара акъла, че то, горкото, прокле живота си. После Страхът посвири на пробития улук. Рок ли бе, или танго - не знам, ама пазачът бай Добри ококори очи, наметна якето си и тръгна да обикаля  сградата. Посмя се Страхът на поприклекналата походка на възрастния мъж. Омръзна му и подскочи към терасите на първокурсниците. Улови се за крачолите на нечий неизсъхнал панталон, изхлузи го от въжето за простиране и с помощта на Вятъра го нахлупи върху главата на бай Добри. Плю си в пазвата и на краката човекът, пък се прибра на топличко в стаичката си. Примоли му се кучето на вратата. Смили се мъжът и го прибра при себе си да споделят времето.

  Зарадва се Страхът на празния двор. Разтресе клоните на  дърветата, отчупи си шибалка и я яхна. Изплаши стъклата. Разхвърля пълните боклукчийски кошчета и влетя в тъмните стаи.

  Спъна се в чехлите на Гошко. Кихна (защо ли направи грешката да подуши пуловера на Виктор?) и потърси с очи детето с русата коса.  Спи Станимир и сънува, че е на училище. Тъкмо го изпитват по история, ама то историята на коя история е? Това едва ли разбират и съучениците му. Току пребледнели, потреперват сред тишината и се чудят къде сбъркаха, та не разбраха, че мързелът не умее да отговаря на учителски въпроси. Шумят страниците на дневника и правят място на огромна двойка. Станимир проплаква в съня си. Страхът надвесва още две педи щастливи огорчения над свитата му под одеялата фигурка и се подпира на върха на  ухото му,  за да чуе как вбесеният му баща реди по телефона загрижени наставления.

   Завъртя се Страхът.  Тъкмо навреме, за да види как Гошковият телефон пада от шкафчето, пътем се превърта, за да се разпилее на атоми и молекули по балатума. Ври и кипи момчето, мята ръце и крака, ще кажеш, че се мъчи да напише на дъската в кабинета по химия формулата на водата.  Пише, как да не пише: F dur, а класът ръкопляска, вика и се смее във фа мажор. Страхът обича минорните резултати: те най-много развеселяват могъщата му бохемска душа и го карат да се чувства безспорен победител. Победител ли казах?

   Виктор стиска възглавницата под лявата си мишница и сбрал вежди, гони края на някакво учено-недоучено право хоро. Ситни капчици ужас мокрят миглите му (нека не забравяме, че мъжете и в сънищата си не плачат!). Пръстите му потрепват вкупом. Мелодията доживява  два бащини плесника награда за превъзходната излагация, а Страхът вече едва сдържа смеха си - колко ли ще се измъчи брат Мързел с нашия гайдар следващия път, когато реши да го придума да си правят компания.

  Нощта засъбира в ласкавите си длани звездните въздишки на нашите герои. Усмихна се на всички. Целуна Луната. Зави децата. Прегърна Страха и събуди петлите. Питаш ме откъде знам всичко това?

  Тайна е, ама от мен да мине - когато бях на твоите години, с Мързела си споделяхме разни работи.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??