Отварям очи и поглеждам, около мен е зима. Всичко е отрупано със сняг, няма сгради, животни или дървета. Само едно мъртво ябълково дърво на пет метра от мене застанало самотно сред бялата пустош. Опитвам се да си спомня как съм стигнал до тук, но съзнанието ми е празно като гледката, която се разкрива пред мен, нямам спомени за това кой съм и защо се намирам на това място. Надигам се с неестествена лекота, все едно гравитацията е изгубила влияние над мен. Не усещам ни студ, ни умора, ни страх... Не усещам нищо... Всички закони на човешката природа са изгубили сила над мен, но аз дори не се замислям над това, съзнанието ми е празно. Навеждам се бавно и докосвам снега. Той се стапя моментално под ръката ми, докато не докоснах черната почва. В момента, в който дланта ми докосна земята, тя започна да се променя, позеленя на точното място, където е ръката ми и аз плахо и рязко отдръпнах ръката си. На това необичайно позеленяло място за секунди изникна само една алено червена роза. Тя е маги ...