Лотар се прибрал в имението си. Въпреки прохладата и почивката, която си подарил край брега на езерото, се чувствал притеснен. Нещо го карало да е неспокоен. Разхождал се из дългите коридори на замъка си и не намирал утеха. Бил напрегнат и с объркани мисли. Сякаш нещо го боднало доста болезнено, но болката била странна и непонятна. Самият той не разбирал себе си. Прехвърлил мислите в главата си и те го отвели на брега на езерото. Сега, когато вече всичко е минало, Лотар усещал някакво нежно и топло присъствие там, на самия бряг, в близост до буйните зелени папрати. Имал усещането, че нещо е пропуснал, че нещо е изгубил на брега на езерото. Опитал се да си спомни всичко - всички картини и усещания. Много светло му изглеждало слънцето, което потапяло околността в ослепителната си светлина. Постепенно в главата му всичко се боядисало в синьо. Самото езеро станало толкова синьо, че това го побърквало. Разбрал, че нещо не е наред и че определено трябва да се върне обратно там, за да уточни ...