Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
http://www.youtube.com/watch?v=jnvf6F5PA1Q
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове...
Колко пъти сме чупили огледалото с теб? Или по-точно – колко пъти го чупиха онези, които сме обичали, докато ние се оглеждахме в тях? Още помня как се забиват стъклата – надълбоко, режат плътта, смъди... а аз продължавам да събирам счупените парчета с надеждата, че някой някога ще ми помогне да ги залепим.
А ти помниш ли?... Помниш ли... болката?...
Виждам... очите ти... Не навеждай глава към земята, забрави ли, че понякога мога да прочета мислите ти, както и ти – моите?
Знам страховете ти.
Знам за болката.
И ти знаеш за моите... ...