6 612 резултата
Въжето, на което аз трябваше да обеся
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...
  692 
Тя ми говореше. Разказваше ми увлекателно за силата на думите и на мълчанието. Стоях на автобусната спирка, през която автобуси не минават. Пред мен се простираше празно поле от празни илюзии. Тук- там бе поникнало по някоя мечтателна овошка, посадена от някой дървен философ. Но и мечтателните дръвц ...
  863 
Да ти разкажа ли за самотата? Да ти опиша ли мрака и болката? Да ти покажа ли ада, в който съм заключена? Сама сред хора съм и все виждащите ми очи са ослепени. Ледени пламъци опожаряват плътта ми. Ангели и демони са вплели голите си тела и се докосват с крила. Мрачни призраци пеят тъжни арии. Под ч ...
  723 
Затварям за миг очи,
естествено, че там си ти.
Прекалено надценен и
определено не действителен.
Отварям очи и виждам оригинала, ...
  913 
Момче, погледни ме...
Не, не там, а в очите!
Сега като ги гледаш виждаш ли колко много болка си им причинил?
Не, не казвай нищо, защото знам, че отново ще кажеш нещо, с което да ме раниш...
За това моля те сега мълчи - остави ме да говоря... ...
  891 
Ха-ха. В заключение - още едно писмо до Дядо Коледа (и общата Снежанка).
  802 
Висях по средата на цветната пропаст,
която разделяше съзнанието ми от реалността...
Чувствах страданието на капка любов
и не знаех лъжовна ли е материята...
Вдъхновението посрещаше пречистващите мисли, ...
  653 
ЕДИНСТВЕНИЯТ И СЪРЦЕТО
Единственият няма нищо общо с Първия и Последния, защото Единственият е и първи, и последен, там, където останалите ще се опитват да влязат и останат, но няма да могат, защото Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си и няма да позволи на някой друг да го измести от ...
  1893 
Аз: Какво всъщност представляваш ти?
Любовта: Аз съм различна, в зависимост от това как даден човек ме чувства. Едни ме чувстват като тъжна, разочароваща - тогава съм такава. За други съм разтърсваща и покоряваща.
Аз: А за тези, които мислят, че несъществуващ?
Любовта: Аз съществувам и за тях, само ...
  1471 
Една мъничка светлинка решила да живее на тъмно, за да осмисли живота си. Избрала си ума на един отчаян човек. Въпреки цялото си желание да постигне добро съжителство с тъмните и оклюмали квартиранти на човешкия ум, никак не и е било лесно. Цялата същност на светлинката тръпнела в желание да се сбли ...
  1088 
... и отново повярва, и отново накрая остана сама...
Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време ...
  832 
Той вървеше през полята на отчаянието и безвъздушието го обгръщаше...
Светлината ставаше все по-малка... Огънят гаснеше...
Смисълът отказваше да се появи... Объркан, потъна в забрава, която му донесе истината...
- Ела, хвани очакващата ми ръка! Желанието за живот не е ли груба безкрайност?
Готов си ...
  643 
Кап... Кап... Кап.. Дядо Коледа се размърда в леглото си. Кап... Кап... Кап... Какъв беше този необичаен звук? Веселият старец се опита да заспи отново, но капките не му даваха мира. Кап... Кап... Кап... Какво ставаше? Дядо Коледа се надигна от леглото и се огледа наоколо. Звукът идваше от вън. Наме ...
  1766  16 
Отива си
любимият човек.
Отиват си
децата.
Отива си ...
  865 
26 септември 2002
Шоуто на царя
Идеен проект за забавно-развлекателно тв шоу за народа
Ваше Величество, предлагам на вниманието Ви идейния проект "Шоуто на Царя", водена преди всичко от няколко високоблагородни цели. Най-главната от тях е, че както е ясно от Вашите комюникета, хлябът вече няма да е ...
  921 
Раздяла
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...
  917 
някаква огромна лилава гъба нощем се покачила на леглото на Гено и му изяла мозъка. а после Пенка възкликнала:
- Да ти пикам у тамъзлъка мишикойски!
проклела два пъти, па се прекръстила. после си легнала и пукна.
пукнала за вОда!
... ...
  1681  17 
Щяха да останат цял час прегърнати, когато се видеха!
Щяха да се нагледат и наприказват истински!
Да довършат толкова започнати разговори...
А изтънелите нерви след стари и глупави спорове,
щяха да се отпуснат блаженно в телата им, отдадени на радостта ...
  732 
Поредица репортажи
За боклуците...
Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението - да се затворят капаците. Но тях ги няма - изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира ...
  912  11 
Далече, далече, в едно друго измерение има един площад,
който се нарича "Площадът на четирите църкви".
На изток се намира храмът на християнството.
Вдясно от него - този на исляма. Вляво от нeго -
храмът на източните религии, а срещу нeго - този на юдаизма. ...
  1034 
Стоиш сама в стаята. Часът е 12:00 вечерта. Всичко наоколо спи, но само твоето сърце будува. Не може да заспи и точка. Инсомнията е засегнала и него. Стоиш и размишляваш на "живота от нещата", над фундаментални въпроси или просто детински "проблеми". Мислиш за него. Чудиш се кога ли ще разбере за чу ...
  912 
Живот
Писъкът, който отеква в сърцата ни е остатъчното от целия крясък на болката и самотата. И реже така убийствено надълбоко. Всяка една частица от тялото ти се свива и всяко едно сетиво се гърчи като ударено от ток.
А може би наистина.
Когато успееш да приемеш реалността и да свикнеш да живееш с ...
  1033 
Лято. Задушен испански следобед.
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчет ...
  1214 
До сега не бях го чуствала със сърцето си, до днес не го бях виждала с очите си. До днес не знаех от какво значение си ти за мен и колко много те обичам. Сега съм сама и чакам да настъпи утрото, за да те видя отново, но теб те няма, няма те и повече никога няма да почуствам как бие сърцето ти. Пусна ...
  1410 
Защо ми казваш, преди да се любим: "Ти вече не ме обичаш"? Започни отначало.
Кажи ми колко съм хубава; как искаш да ме вземеш в прегръдките си и да останем сами на света, дори и за 10 минути. Не ме питай за изневери. Аз не искам да слушам за твоите. Не сега. Или може би - никога. Представи си, че за ...
  724 
Влез във вените ми
"Спри се, радост дочакана! Позволи ми
да се сгрея на твоя шеметен огън...
Нечий глас
ми подсказва, че после ще има ...
  900 
Тя дълго не можеше да заспи. Въртеше се в жълтите си чаршафи на пеперуди и четеше поредното фентъзи. Телефонът и иззвъня. Екранът изписа името му - някак си знаеше, че е той, но... чак толкова късно...
- Ало...
- Какво правиш? Аз такова... само да те чуя.
- Добре съм, кажи?
- Искаш ли...? - той се з ...
  1478 
  730 
Обичам те
Обичам те в нощта красива на фона, на обсипаното със звезди небе. Обичам да те гледам отстрани как с другите говориш и цял на тях принадлежиш. Не изгасна онзи пламък, който в сърцето си тая към теб. Все още ми се иска да погаля твоето лице и да разроша с пръсти твоите коси, и да се слеем в ...
  1097 
Преди време се хванах на игра, която знаех, че не мога да играя. Но тъй умело се старая и прикривам, че няма как дори да зная с играта дали се справям. На думи тя все още е проста, а оказа се толкова трудна, че не знам до кога ще мога да прикривам,че аз е бях загубила преди да започна да играя. Игра ...
  805 
Искаш ме.
Търсиш.
Убиваш ме.
Чакам те, моля те, плача....
Играеш, излизаш, оставяш ме... сама без теб в тъмното, в мрака.. ...
  1437 
Когато те открих, знаех, че е време да започна с дългото немедикаментозно лечение на душата си. Беше започнала да прекалява с воплите си, а склонността и към депресивни състояния ме поваляше за дни в леглото, където отдадена на съжаление да бозая поредната доза смешни романи.
Когато те видях за първ ...
  1090 
Огледай се добре, за да видиш себе си сега в утрешното днес
Защо всичко трябва да е толкова сложно, а самотата толкова болезнена?! Нали всеки си има сродна душа там някъде сред света. Дали думите, които чуваме за любовта, не са просто една прекрасна лъжа. Отвсякъде ни залива все нова и нова информац ...
  1388 
Вечер, когато всички спят, аз не мога да заспя и сънят сякаш бяга от мен. Опитвам да затворя очи, но пак оставам будна. Тогава сядам в тишината на нощта и подреждам мислите си. Изписвам ги с трепета на пръстите си, трепет, който ти познаваш добре. Чувам сърцето ми да бие и бавно да отмерва дългите м ...
  1018 
... Юмрук. Удар. Неудържима болка. Бликаща кръв. Безмълвни думи. ... Насилие!... Жестоки думи. Стичащи сълзи. Мъка. Удар. Думи, думи, думи. ... Насилие!... Кръв. Сълзи. Всичко се слива в едно. ... Насилие!... Утоляваща "жажда" за мъст... и смърт. Омраза. Агресия. ...Насилие!... Червено небе.Червена ...
  871 
Ден след ден минават, редуват се със здрача и нищо не се променя. Слънцето се издига и снижава, но е все едно и също. Листата са и зелени и жълти, ту се появяват, ту изчезват. Светът продължава да се върти по един и същи начин, но аз не го усещем, не различавам деня от нощта, октомври от юни, едно и ...
  990 
"Cocain nose, trendy clothes
Plastic smile to match your style
Hollywood whore
Passed out on the floor
I'm sorry but the party's over"* ...
  741 
Стоях провесена на парапета. Очите ми потъваха в междустълбищното пространство и нe виждаха нищо. Времето около мен беше спряло или по-скоро аз бях спряла за времето в една дупка от безкрайността.
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...
  1142 
Как дълго те чаках аз, златна и приказна есен!
Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.
Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.
Все си мислех за твоя проливен дъжд.
Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето. ...
  641 
Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...
  622 
Предложения
: ??:??