6 633 резултата
Ден 2
Събуждам се. Спах ли изобщо? А, не. Ходих на дискотека. Приживе така и не ми се отдаде възможност да се позабавлявам на подобно място. Изобщо не беше като по музикалните клипове. Такава пушилка никога не бях виждала! Дори и да знаех, че не я усещам... я усещах! Освен това по канапетата седяха ...
  988 
Точно, когато нервните ми изблици дращят с нокти по измършавялата кожа и с последни сили се опитват да ме предупредят за предстоящия рев на ранено, който се събужда в душата ми... се опитвам да задуша „крехките", според ума ми, контракции... и тълкувам болката в ушите като простуда, а не като крясъц ...
  1320 
(съвети към мен)
Когато усещаш някой раздразнен, не се опитвай да оправиш положението. Ефектът винаги е неблагоприятен... за теб. (Изпитано!)
Когато някой ти крещи насреща и ти започвай да крещиш, но наум. (Не ми се удава винаги!)
Когато някой се опитва да те дразни с дума, умишлено действие или нес ...
  840 
Стоя! Не, дума противна. Облъхнат от мършавостта на наличността, продължавам да размазвам с вмирисания си дъх, наблюдаващата ме жално станалост. Огледалото се пропуква, въпросителността отпада, а моята абсурдност не желае да се разкара. Не питам защо. Отнеха ми въпроса. Вече няма как да се отговори, ...
  1087 
На Алекс, която ми каза, че в момент на отчаяние и далеч от нея, ще напиша нещо красиво за нея. И когато това стане, тя ще го прочете и ще се обади.
Живял някога в едно далечно царство самотен цар, който имал само една дъщеря. Принцесата била толкова красива и с добро сърце, че баща й се страхувал д ...
  2032 
Простете, че пак ще възмущавам граматиката ви с препинателни. Простете, че може пак да ви накарам да се скарате във форума. Простете, за жлъчта в която ще ме обвините, но трябва да си го излея. Искам да пусна гнева си да бяга, иначе ще се превърна в някое от онези безплътни животни, които кръстосват ...
  1212  11 
Слънцето залезе - не че имаше нещо различно, то просто залезе като всеки ден. И вчера залезе, само че беше различно. Вчера то просто залезе, както всеки ден - бавно, красиво, изпълнено с надежда и една, две мечти и малко любов. Нямаше го, но грееше в мен. И лятото беше тук - щастливо, закачливо, зас ...
  1091 
НЕБЕСНИ СЪЩЕСТВА
(1-ва част)
Макс застава пред вратата и вдига обутия си в черна кожена ръкавица юмрук. Понечва да замахне, но се спира на милиметри от дървената порта. През порцелановото му лице преминава арогантна усмивка. Всъщност всичките му усмивки са арогантни, но искрени. Това може да му се п ...
  1049 
Не можах да се въздържа, когато почуствах онова чувство на осезаемост, което ме накара да го излея тук... може би ще го нарека излиянието на душата и няма да му слагам кавички, защото в реалния живот за мен не съществуват...
И така, тази вечер видях толкова много красота в хората(случайни), които ми ...
  854 
Кога се случи, кога за пръв път те видях. В тъмнината, в задимена нощ, беше с черна рокля, сякаш танцуваше с нощта, а тя самата не искаше да те пуска. Погледът ти се спря върху моите изморени очи, които така отчаяно искаха да бъдат забелязани. Нямаше време, което да тече, нямаше умора, сляхме се зае ...
  1283 
Искам да извикам, искам да ме чуят!
Искам да счупя хиляди кристални чаши,
за да видиш на колко парченца е пръсната душата ми!
Останах на 19, а минаха хиляди луни и хиляди слънца,
не мога да видя сянката си на стената пред мен ...
  1008 
Моето родно място - прекрасен кът от България
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...
  10539 
Колко въпроса събира една салфетка?
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в ...
  1015 
И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея. ...
  831 
Обади се, че ще дойде след дежурство - дано е преодолял комплексите си - ризата му била каре, а не райе, пък и от подмишниците понамирисва, не е успял да вземе душ и още нещо банално... гледам го в очите с все по-непознат цвят, ей сега, казвам си, ще предложи вечеря, а после нещо необуздано, а то... ...
  918 
Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не б ...
  992 
Моето спокойствие в 9 здравословни хапки
1. Една хапка хубава мисъл.
2. Една хапка радост.
3. Една хапка благопожелание.
4. Една хапка смях. ...
  979 
Понякога те мразя адски много, понякога държиш се с мен сурово.
Понякога ми иде да крещя, да чупя, хапя и летя, понякога просто те обичам на инат.
Понякога си много лош, понякога обсипваш ме с любов...
Понякога треперя като лист пред теб, а нощем чакам да заспиш, за да те гледам, дори и в малките ча ...
  1044 
Безсънна любов
Не се раждаме самотни, на самота се учим, със самотата привикваме. Самотата е наказание.
Свърши нашето шеметно лято, а ръцете ми още миришат на море и... на теб.
Спомням си откраднатите луди нощи. Не трябваше да се разделяме, но ваканцията ти свърши и трябваше да се прибираш у дома, к ...
  1589  21 
Играчка-плачка
(съчинение)
„Играл зайо,
играл байо,
паднал зайо, ...
  2211 
Отварям очи и виждам лъчите на изгряващото слънце. Те тихо са влезли през прозореца на стаята ми, изпълващи я с феерия от цветове. Теб те няма до мен, но виждам образа ти в съзнанието си. Лъчите галят с нежна ласка твоето лице... Толкова си красива... Като ангел слязъл от небето да покаже нещо прика ...
  930 
ПРОШКА
Улиците са пусти като изоставен храм.
Целият град е съсирена кръв на времето.
Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.
Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си. ...
  1060 
Като стих отронен съм,
от Времето изпуснат стон...
Като дъх на Вятър съм
и Ада в Рая съм! ...
Като пиле не можещо да литне съм, без Теб!... ...
  835 
В една църква в Арбанаси е изобразено колелото на живота.
То прави само едно завъртане за всеки от нас:
Нетърпение.
Подем.
Оптимизъм. ...
  839 
Един свят човек имал разговор с Господ един ден и казал:
"Господи, бих искал да разбера какво е Рай и какво е Ад."
Господ отвел светия човек при две врати.
Той отворил една от вратите и светият човек погледнал вътре. В средата на стаята имало голяма кръгла маса. В средата на голямата маса имало огро ...
  1328 
Безплодни атоми обагрят в пурпур безжизнените ми мечти... Надеждата, търкаляща се в прахта от скелети на динозаври, ридае с желирани сълзи... Драконът-дете в гърдите ми, настръхнал слуша ударите на измачканото ми сърце... Аз прегръщам клетата си кукла и умирам с размазан по нозете грим... Патерицата ...
  944 
Искам да танцувам в Утрото - Самодива бяла...
Искам да мия лицето си с роса - вълшебен миг...
Искам ходеща по въглени да плача в радост и необуздано да крещя...
Снежна девойка - докосваща Слънцето с устни...
Бледа, преливаща в синьо... ...
  950 
От всички страни си разбит.
Тъгата в гърлото ти засяда,
имайки чувството,
че ще се задушиш от нея!
Казваш си: „Ще успея и ще продължа", ...
  777 
Една жилава капка от свещта пада бързо надолу,
с нея плачеш и ти...
С разликата, че тя ще падне и няма да страда,
а ти ще продължиш да плачеш!
Ще дойдат други времена, външно ще си друга, ...
  1103 
Вървяхме… в една и съща посока, но ти не знаеше,че съм там. Не знаеше ли или не искаше да знаеш? Обърна се… и ми даде само един празен поглед, който сякаш казваше: “Ти пък коя си?” Рухнах… бях толкова разочарована от това “най-идеално момче”, разочарована от теб. Видях те отново… пак по “най-случайн ...
  876 
Плахата сянка на мълчанието ми отрони топла въздишка...
Повдигнах длани към мечтите ти, но пръстите ми преминаха през силното ти тяло и се спряха в стената отсреща...
Погалих те, а видях ръцете си приковани към нея...
Наведох устни към твоите...
Попаднах в призрачен свят... ...
  932 
Най-хубавото в един живот е Раят на намерените отговори! Като пътища - дълги и сиви препускат питанките на надеждите ни: самотни, двойни, групови... Споделените маршрути носят личната отговорност на човешката странност. В редките, избликнали от невъзможно мълчание накъсани ридания на несвикналото да ...
  970 
Мога да повтарям името ти до припадък.
Мога да крещя, но никой няма да ме чуе.
Мога да плача, но има ли смисъл?
Има ли смисъл да те обичам,
ако не мога да ти кажа, че те обичам?! ...
  2229 
Искаш ли да те целуна? Искаш ли да се влея в теб като чувство, като емоция, като страх? Кажи ми "да", приеми страха, остави се на емоцията, нека чувството те завладее... Искаш ли да ти шепна? Мога да крещя шепнейки, мога да те завладея с думите си или да оставя само очите ми да говорят. Кажи ми "да" ...
  1306 
... Аз бях никоя, просто обикновеното момиче от оня клас, чието име почти никой не знаеше... Докато един ден започнах да пропадам... надолу и надолу, натам, където няма дъно... и няма как да изплуваш... само надолу. Докато не стигнеш до предела и не можеш повече. Започваш да търсиш изход, а няма. Оп ...
  846 
КОГАТО НИКОЙ НЕ ВИ ОБИЧА
Когато никой не Ви обича, доколкото е невъзможно да се живее без поне малко споделена любов, влюбете се в себе си!
Застанете пред огледалото. Колко са хубави очите, устните, погледът, шията, косите!... Колко добре ще изглеждат краката в подходящи обувки, а една модерна приче ...
  875 
В моменти на съдбоносни сблъсъци опитваме да прокопаем тунел под нищото... под всичко - илюзията, която запълва полезрението...
Ще се познаем ли там, аз и ти, в средата на спомено-мисли-копнежите си? Преплели сякаш сред пясък тънките ниши на желанията си. С възможност само за една пресечна точка... ...
  1412 
Не сме ли ние онези просяци за любов, които се загубват в своите желания? Не сме ли жадни за това да притежаваме онова, на което само Бог е собственик? Не се ли борим с онези чувства, които ни раздират за да ни покажат път? Не сме ли ние, които си вярват на смешните маниери, които ни правят на важни ...
  849 
Земята има нужда от нас
Пролетта с плахи стъпки и с жужене на пчели идва. Високо от хотелската ни стая гледам пълноводния Дунав. Големи шлепове пътуват по реката и пренасят огромни товари. По крайбрежната алея се разхождат възрастни и деца. Всичко е спокойно, а хората изглеждат доволни. Изведнъж дет ...
  1020 
... И сякаш просто не заслужаваме да бъдем заедно... и сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че, въпреки че си прощаваме, не можем да се докоснем без да боли... и сякаш светът винаги ще е насочен към мен и теб и никога няма да извърнат очи за миг... за нашия миг... и сякаш аз винаги ще те обича ...
  2234 
Предложения
: ??:??