2 849 резултата
На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните дет ...
  757 
Щабквартира на армията, столица на Воргенас-Сезара, около три месеца след падането на Либертия под воргенаска власт
Еленик
– Кажи ми, кой си ти?
– Ние сме отряд тета сто и осемнадесет, бе це. Група тактически дронове от ново поколение, създадени с цел проникване на вражеска територия и унищожаване н ...
  603 
Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...
  682 
Глава 2
Засада
В стария замък Чамбра в Западна Каталия беше по-оживено от обичайно. Този стар замък, отдавна забравен от всички, сега служеше като база за операции. Криптографите работиха усърдно за разшифроването на информацията в документите, откраднати от Вастилия. Всяка информация им беше нужна, ...
  515 
Глава 4, част 1
Не винаги мойрите решават...
Касиан спря пред огромната сграда и погледна нагоре, където върхът й се губеше в облаците. Въздъхна и се настрои психически за предстоящата среща. Премина през фоайето, качи се на асансьора и въведе специалния код на контролното табло. Там, където отиваше ...
  845 
Глава 3, част 3
Hey, brother
Макс стоеше до леглото с дамска чанта в устата, от която звучеше песента на Авичи „Hey Brother”. Фиби отлепи глава от възглавницата и протегна ръка да вземе чантата си от кучето, бръкна и извади свирещия мобилен. След това прие повикването и като положи устройството на у ...
  785 
Рев
Да умреш заради това, че си просто човек. Винаги съм си мислел, че смъртта ми ще настъпи в боя, понеже целият ми живот е преминал в него. Дали причината за нея щяха да са подивели броненосци, които трябваше да ликвидирам по поръчка на любимата си майка-кърмилница армията или пък съвършените исат ...
  548 
Ирник
– Кажи ми, Ирник! Как мислиш, дали след като войната свърши и Елмир постигне крайната си цел ще пренапишат историята? Имам предвид да премахнат онези небивалици за тристагодишната война с химерите и да кажат истината.
– Коя по-точно истина, Амир?
– За експериментите с нас, за тоталния контрол ...
  568 
Глава 1
Съдбоносна среща
В континента Ангрия конфликтът е вечен. Управляван от четири големи страни - Вастилия, Монера, Алтера и Геинма, мирът е рядък и кратък, а конфликта винаги присъстващ. Голяма част от населението са магове - хора, притежаващи способността да контролират природните аспекти. Тез ...
  468 
Глава 3, част 2
... но защо не мога да съм кучка
- Какво?
Ейд беше шокиран от изказването й.
- Имам предвид, че е извънбрачен. Може би това е и причината никога да не се ожени за майка ми. ...
  904 
POV Ейдриан
Пътувам през града и не ме интересуват другите хора. Вятърът си играе с косата ми, а на душата ми е толкова леко. Тя ли направи това? Няколко мига в нейната компания и се чувствам така, сякаш планина е паднала от раменете ми? Тя е просто загадка. Можех да я вкуся, да пробвам капка кръв и ...
  782 
Беше полунощ. Любимото му време. Умираше от глад и тъкмо смяташе да излети през прозореца за по-набързо, когато на вратата се звънна. На лицето му се изписа изненада. За първи път от трийсет години чуваше този пищящ звук. Отвори със скоростта на вятъра, а пред прага стоеше съседката от отсрещната къ ...
  896  43 
Ив
- Нейно Кралско Величество Фредерика Ана Евгения фон Холщайн Ерлен!
Всички в голямата зала се изправиха от столовете си и веднага щом кралицата-майка пристъпи в нея се поклониха ниско, а изправяйки се отдадоха чест. Естествено, тя изобщо не си направи труда да поглежда когото и да било от тях. Ос ...
  740 
Тайната стая и дрехата на дявола
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъств ...
  764 
Глава 2, част 2
...но колко време ще отнеме
Беше му писнало да я чака да му се обади. Стигна до там, че си помисли, че тя не получава цветята. Затова звънна в цветарския магазин и разбра, че всеки път доставката е била приемана от някоя си Денис Кънингам, живееща на същия етаж. Вероятно същата ги пр ...
  752 
Глава 2, част 1
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...
  795 
Твърде много неща се промениха в хода на обреченото ни съществуване на далечната планета Зегандария – нашият изконен дом, където бяхме свикнали да живеем като в рай. Цивилизацията й беше почти напълно заличена. Дойдоха други времена – много по-страшни от предишните. Никой нямаше вяра на никого. Но с ...
  480 
Бориен
– Бяло знаме, генерал Ферум, сър! Пратеник на Воргенас носи съобщение лично от генерал Андор Веземис за вас.
Ординарецът отдаде чест и постави пред мен сензорен екран воргенаско производство, на който беше паузирано видео съобщение от командващия Първа южна армия на Воргенас, генерал-лейтенан ...
  696 
Действащи лица:
Капитан Етана
Шамаш - пом. капитан
Балих - пилот
Банда - пилот ...
  465 
Пред сами планетата ковидните вируси се разделиха и всяко ято пое по посочения маршрут.
А натам съдбите им бяха различни…
Насочилите се към Русия там си и останаха. Решение, взето след първата водка… А водката никога не е само първа. После трета, осма и – запой. Кога с мезе, кога с подушен ръкав – о ...
  419  18 
Глава 1, част 2
...а нощта не скрива нищо
Фийби отключи врaтaтa нa aпaртaментa си и пуснa Мaкс дa влезе.Оттук можеше дa се опрaви сaмa. Тя влезе и се тръшнa нa нaй-близкото кресло. Господи,колко беше уморенa. Концертът беше минaл добре, но нaпрежението беше й се отрaзило. A сегa трябвaше дa се приго ...
  877 
***
Едва на десети сутринта Явор и Катрина се убедиха, че нещо наистина лошо се случва в селото.
Бяха станали рано и Явор се бе хванал да лепи подовите плочки на банята. Заради срещите му с Яна, беше изостанал а ремонта. Отвън Катрина пък подравняваше пръстта над тръбите, които двамата бяха положили ...
  764 
/Бях го го писал, май и публикувал, ама не помня и го възстанових по памет/
В дълбоката Юкатанска джунгла лежи огромна скала. Календар. На маите. Писмени знаци, картинки, шарки...
И поразяващ текст – свършващ неочаквано.
Което си е ясно – краят на света...
Защо да отбелязват боговете следващия ден? ...
  588 
А къде е щастието?
Неизвестен автор
ГЛАВА СТО И ЕДИНАДЕВЕТА: ЧЕТВЪРТОТО НИВО
Арчи беше пребродил трето ниво, беше надзърнал и в четвърто. Макар и за малко. Те бяха почти безинтересни. Освен промяната в мозъчното натоварване, той не видя нищо друго, което да предизвика някакво вълнение у него или да ...
  525 
Асен стоеше в двора и гледаше разбития си зимник. Погледа и към нивата – това огромно парче земя, което изхранваше него и семейството му. През главата му се повтаряше непрекъснато една мисъл – „Петдест пъти… петдесет пъти… петдесет пъти… “
Двамата му братя – Стоил и Кирил също стояха безучастно. Пър ...
  916 
Вилемира
– Какво стана с другаря ти?- попитах Изабел когато вече се носехме над планинските склонове на Монтера, най-дългата планина на континента, преминаваща едновременно през Воргенас, Либертия и Исатис. Беше величествена в своето снежно одеяние и в пълното си пренебрежение към войната, водеща се ...
  666 
... О, има толкова малко вяра в теб... - Вярата не спасява давещия се от смъртта.
Джеймс Кристоф
ГЛАВА ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ДЖОНАТАН САКЛИН
Джонатан Саклин беше като онзи прочут човек в лабиринта, който не смеел да излезе оттам и пазел ревностно територията си. Той бил толкова обсебен от тази идея, ...
  455 
Първи стъпки в неизвестното
- Извинете.
Две светлосини очи се взряха в мен студено. Жената на информационното гише на летището на Виена не изглеждаше много щастлива. Пренебрегнах това, което ми каза, защото така или иначе не я разбрах.
- Знаете ли… подех аз четейки от разговорника на немски.- къде е ...
  913 
Грешникът познава болката. Грешникът познава и насладата. И празнотата. Може би дори и любовта – чрез тръпките й.
Принц Папа Жан
ГЛАВА ОСЕМДЕСЕТА И ЧЕТВЪРТА: СТЪЛБАТА НАДОЛУ
След коронацията великия Ом Гур Нал осъзна своето превъзходство – вече простосмъртните дори не можеха да го доближат. Той беше ...
  495 
Глава 1, част 1
Слънцето има две лица...
Мобилният телефон се скъсваше да звъни оставен на ниската холна масичка. Фийби Амарисо не го чуваше заради огромните слушалки, които бяха кацнали на главата й. Вече два часа се опитваше да изглади грешките, които допускаше при свиренето на "Nessun Dorma" на П ...
  673 
ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА: ВЕТЕРАНИТЕ
Даргоните бяха попривършили своята работа и доста хора въздъхнаха с облекчение. Странната им форма беше позабравена предвид факта, че облекчаваха страданието.
“Градът на светлината” щеше да разцъфне за нов живот, а може би и така трябваше да е.
Толкова много и различни ...
  426 
ВИСШ РАЗУМ
Продължение на "Среща на по тъмно" !
- Перни го през ръцете! Да не пипа, да не пипа! Ойй, перни го, ма.
Кушетката се клатеше, телата подскачаха.
- Перни го ти казвам, по-здраво. Къде си си завряла тия пръсти. Не работи така, намести го наляво... ...
  1145 
Нилара
– Имението е П-образно. Във всяка от трите му части има по един омега. Останалите тридесет души са обикновени хора.- започна разясненията Ирник.
– Все още не разбирам защо трябва да сме тук, а не на север или на юг, където се водят сериозни сражения. -прекъснах го аз.
– Нилара, ако не вярваш ...
  630 
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Малцина бяха чували за подобно място, а там не беше ходил почти никой. Там всеки болен, недъгав, нещастен и уморен ветеран или дори най-обикновен просяк можеше да намери парченце хляб и сигурен подслон. В този град нямаше място за политика, за генни експ ...
  388 
Барът „Черната Дупка“ беше именно това – пълна дупка. Мрачно, задимено и опушено. Очукани бар столове до плота – решени в яркочервено и черно. Мрачни сепарета с тапицерия от изкуствена кожа. Евтин под от балатум, който лепнеше незнайно от какво. Май не исках да знам. Черни стени, слабо осветление. О ...
  735 
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА: МРАЧНИТЕ
Междувременно дяволите се бяха събрали на съвещание какво точно трябва да правят и да затворят дупката между двата свят. Всеки от най-старшите имаше своята дума, но трябваше да има едно по-точно и конкретно решение – а именно как смъртните да не узнаят някои от на ...
  551 
“Oh, sing to me,
my lady of the sea,
show me the way
with your melody!”
“Arms of the Ocean” ...
  672 
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: УФУР ГАН
Планетата Уфур Ган се намираше на странно място в галактиката. Беше отдалечена на няколкостотин парсека от Зегандария, което беше кажи-речи до нея. Там хората отдавна се занимаваха с добива на различни отрови, които бяха използвани при провеждането на преврати за ...
  408 
1. Пазачът.
Скитникът пристъпи в уличката.
Това беше най-западналата улица в бедняшкия квартал на града.
Но дори това не отвращаваше толкова мъжът с качулка, колкото ужасите, които беше оставил зад гърба си.
Намираше се пред градски клозет. ...
  863 
Спря колата, но остави фаровете включени. Запали цигара и бавно излезе отвън. Снегът скърцаше под краката му. Красивата нощна белота омайваше погледа. Огледа се и бавно тръгна към чернеещото се петно на пътя. Приближи и видя, … това беше някаква дупка. Вгледа се, явно беше дълбока, защото опитното м ...
  418 
Предложения
: ??:??