4 266 резултата
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: БЕКИ
Беки Морингейл прекосяваше бързо-бързо централния площад на полиса, който сам по себе си беше забележителен. Така например дузина арханайци без пера, се рееха високо над сградите. Те бяха упоени и краката им бяха завързани със специални зеретиеви нишки, тънки като коприна и ...
Беки Морингейл прекосяваше бързо-бързо централния площад на полиса, който сам по себе си беше забележителен. Така например дузина арханайци без пера, се рееха високо над сградите. Те бяха упоени и краката им бяха завързани със специални зеретиеви нишки, тънки като коприна и ...
748
(Три дни от живота на една жена - втора част)
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...
1051
3
8
Обяснение
Този ромн не е започнат, няма и да е завършен. Десетте глави са част от него - без експозиция, без развръзка, за завръзка и кулминация изобщо не може да говорим.
Причината е в светогледа ми. Тоест в липсата му. На практика - обяснението на доктори, че от зрението останало нещичко, ама се т ...
Този ромн не е започнат, няма и да е завършен. Десетте глави са част от него - без експозиция, без развръзка, за завръзка и кулминация изобщо не може да говорим.
Причината е в светогледа ми. Тоест в липсата му. На практика - обяснението на доктори, че от зрението останало нещичко, ама се т ...
751
1
11
3.
След като бракът ѝ се изпразни от съдържание, Зария си даде дума, да направи всичко, за да не позволи да се разпадне съвсем. Опитваше се всякак да угоди на мъжа си и майка му. Докато не стигна до заключението, че всяка споделена мисъл със свекърва ѝ се превръща в нейна ахилесова пета. Жената така ...
След като бракът ѝ се изпразни от съдържание, Зария си даде дума, да направи всичко, за да не позволи да се разпадне съвсем. Опитваше се всякак да угоди на мъжа си и майка му. Докато не стигна до заключението, че всяка споделена мисъл със свекърва ѝ се превръща в нейна ахилесова пета. Жената така ...
902
3
ГЛАВА ШЕСТАДЕСЕТА: ЕЛОХИЯ
Елохия олицетворяваше по-прогресивните виждания на западната част на планетата, тъй като логиката на оцеляване там беше изградена на сурова конкуренция, а не на братство и равенство. Бизнес моделът на тази империя беше заимстван от древните предшественици, живели преди тях ...
Елохия олицетворяваше по-прогресивните виждания на западната част на планетата, тъй като логиката на оцеляване там беше изградена на сурова конкуренция, а не на братство и равенство. Бизнес моделът на тази империя беше заимстван от древните предшественици, живели преди тях ...
585
***
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...
1088
1
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА: ПОЛИСЪТ
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше а ...
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше а ...
850
XI
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...
970
4
8
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА: КИЙТ
Кийт и майор Кетрол крачеха из тъмните скалисто-пясъчни райони на северната граница на Синтрос. Този размирен район беше един от ключовите за цялата война изобщо. Беше спечелил автономията си преди да започне последната Велика Война за Ау Кактир. И беше от огромно икономич ...
Кийт и майор Кетрол крачеха из тъмните скалисто-пясъчни райони на северната граница на Синтрос. Този размирен район беше един от ключовите за цялата война изобщо. Беше спечелил автономията си преди да започне последната Велика Война за Ау Кактир. И беше от огромно икономич ...
838
Глава V
Силимарина стъпваше уверено напред. Гонеше нощта пред нозете си и викаше новия ден след тях. Тъмнината отмина, дойде зората, освети на гърба ѝ саята... и я окъпа в злато. Ала Слънце на Земята будеше съмнения. Тя не беше булка, а бе облечена като такава. Зли очи не трябваше да я петнят с отро ...
Силимарина стъпваше уверено напред. Гонеше нощта пред нозете си и викаше новия ден след тях. Тъмнината отмина, дойде зората, освети на гърба ѝ саята... и я окъпа в злато. Ала Слънце на Земята будеше съмнения. Тя не беше булка, а бе облечена като такава. Зли очи не трябваше да я петнят с отро ...
1024
3
2
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПОБЕДА
Зараг Ту – най-кръвожадният от гуаронските предводители влезе в база “Диомед” в областта Леарния със самочувствието на победител и завоевател, какъвто на практика беше. Достолепната осанка подсказваше отдалеч кралския му произход. Тежката му кована броня от зегандариански к ...
Зараг Ту – най-кръвожадният от гуаронските предводители влезе в база “Диомед” в областта Леарния със самочувствието на победител и завоевател, какъвто на практика беше. Достолепната осанка подсказваше отдалеч кралския му произход. Тежката му кована броня от зегандариански к ...
828
13. Георг
Роклята ѝ беше бяла. Рокля. Лято. Тънки презрамки. Дебели сенки. Широки усмивки. Тесни улички, лъкатушени между рамената ни, които се блъскат, събират в звъна на пияните ни глави нощем, а сутрин в звъна на утрото се усмихваме на безсънните нощи в тесните улички и широките пусти булеварди н ...
Роклята ѝ беше бяла. Рокля. Лято. Тънки презрамки. Дебели сенки. Широки усмивки. Тесни улички, лъкатушени между рамената ни, които се блъскат, събират в звъна на пияните ни глави нощем, а сутрин в звъна на утрото се усмихваме на безсънните нощи в тесните улички и широките пусти булеварди н ...
958
1
X
Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвърше ...
Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвърше ...
1062
4
9
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: ХАНС
Ханс Аусландер беше един много странен и леко отблъскващ човек, който в същото време притежаваше своего рода привличане и магнетизъм. Всичко около него се движеше в особен ритъм, който той обичаше да задава. Външността на Ханс не се отличаваше по нищо от външността на другите ...
Ханс Аусландер беше един много странен и леко отблъскващ човек, който в същото време притежаваше своего рода привличане и магнетизъм. Всичко около него се движеше в особен ритъм, който той обичаше да задава. Външността на Ханс не се отличаваше по нищо от външността на другите ...
837
ГЛАВА ДЕСЕТА: РОДУЕЛ
Родуел. Това беше място, което изглежда беше претърпяло някакво ужасно нещастие, последиците от което и най-изкусното перо, и най-цветистият език не биха били в състояние да опишат. Усещането за пустота и безнадеждност лъхаше отвсякъде. Навред си личаха следите от разрушенията. ...
Родуел. Това беше място, което изглежда беше претърпяло някакво ужасно нещастие, последиците от което и най-изкусното перо, и най-цветистият език не биха били в състояние да опишат. Усещането за пустота и безнадеждност лъхаше отвсякъде. Навред си личаха следите от разрушенията. ...
893
Нова зора разцъфна над стръмните скали на Норден. Склоновете на високите планини, заобикалящи прорезите на фиордите, все още бяха покрити със сняг, въпреки настъпващата пролет, и блестяха като поръсени с диаманти. Долу в равнините първите признаци на зеленина започваха да се подават от земята – крех ...
1087
3
2.
Запознах се със Зария още докато ходеше с братовчеда на мъжа ми Василен. Ние с него бяхме родени в една и съща година, с разлика от няколко месеца, Зария бе по-малка със седем години от нас.
Беше ми направило впечатление, че дали заради някакви комплекси, или поради влечение към млада плът, но то ...
Запознах се със Зария още докато ходеше с братовчеда на мъжа ми Василен. Ние с него бяхме родени в една и съща година, с разлика от няколко месеца, Зария бе по-малка със седем години от нас.
Беше ми направило впечатление, че дали заради някакви комплекси, или поради влечение към млада плът, но то ...
855
1
6
1.
Боли!
Болката беше едновременно режеща и разкъсваща. Плодът вътре в нея се бунтуваше срещу тази ненавременна болка.
Над нея жужаха трансформаторите на луминисцентното осветление. Светлината бе студена и някак неестествена – бодеше очите и тя инстинктивно ги затваряше и стискаше. Не искаше да е ту ...
Боли!
Болката беше едновременно режеща и разкъсваща. Плодът вътре в нея се бунтуваше срещу тази ненавременна болка.
Над нея жужаха трансформаторите на луминисцентното осветление. Светлината бе студена и някак неестествена – бодеше очите и тя инстинктивно ги затваряше и стискаше. Не искаше да е ту ...
991
1
7
ГЛАВА ДЕВЕТА: ЕНСАРИАН
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Около кръглата заседателна маса бяха насядали около една дузина души. Атмосферата явно бе напрегната. Залата, в която се намираха, не беше нито много голяма, нито много малка, но безкрайно любопитна. Стените й имаха вид на сплъстен ...
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Около кръглата заседателна маса бяха насядали около една дузина души. Атмосферата явно бе напрегната. Залата, в която се намираха, не беше нито много голяма, нито много малка, но безкрайно любопитна. Стените й имаха вид на сплъстен ...
957
ГЛАВА ОСМА: ТРУДОВА КОЛОНИЯ 206
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Трудова колония 206
- Хей, ставай мързеливецо – провикна се надзирател Виар. – Стига си се моткал. Трябва да чупиш кристали, затова Алиансът пощади жалкия ти живот! ...
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Трудова колония 206
- Хей, ставай мързеливецо – провикна се надзирател Виар. – Стига си се моткал. Трябва да чупиш кристали, затова Алиансът пощади жалкия ти живот! ...
977
1
ГЛАВА СЕДМА: БАЗА ДИОМЕД
Сасия Лесхонд беше красиво русо момиче, което определено не страдаше от липса на обожатели. Пълна отличничка на випуска си, тя изпъкваше сред съучениците си от най-ранна възраст. Родителите й толкова много се гордееха с нея. Другите вярваха, че с каквото и да се захванеше, б ...
Сасия Лесхонд беше красиво русо момиче, което определено не страдаше от липса на обожатели. Пълна отличничка на випуска си, тя изпъкваше сред съучениците си от най-ранна възраст. Родителите й толкова много се гордееха с нея. Другите вярваха, че с каквото и да се захванеше, б ...
1223
1
3
12. Чук-чук
Симпсън се събуди от главорезницата на шума у съседите. Вечните ремонти през почивните дни. Някъде някой говори, че има живот отвъд тези стени. Че има семейства с главно „с”. Че има утре, което прилича на днес, но никой не прави разлика, а за това и не търси сметка. Явно ремонтът е от из ...
Симпсън се събуди от главорезницата на шума у съседите. Вечните ремонти през почивните дни. Някъде някой говори, че има живот отвъд тези стени. Че има семейства с главно „с”. Че има утре, което прилича на днес, но никой не прави разлика, а за това и не търси сметка. Явно ремонтът е от из ...
1106
Глава IV
29 се прибра в стаята. За щастие изненади нямаше. Седна на леглото. Огледа се. Искаше ѝ се да угаси лампата, но за съжаление и в това нямаше тази свобода- всичко беше централно. Постоя така известно време. Бръкна под възглавницата и извади една книга- стара и опърпана, но само нея си имаше ...
29 се прибра в стаята. За щастие изненади нямаше. Седна на леглото. Огледа се. Искаше ѝ се да угаси лампата, но за съжаление и в това нямаше тази свобода- всичко беше централно. Постоя така известно време. Бръкна под възглавницата и извади една книга- стара и опърпана, но само нея си имаше ...
972
2
3
ГЛАВА ШЕСТА: Енио Хамър
Хамър не беше човек, който прощава или неглижира подлости. Дислан беше злоупотребил с доверието му и щеше да си плати – при това скъпо. Как беше унищожил бойни спидери, които можеха да наклонят везните в тяхна полза! Това беше само със знанието на Миеру – или по-точно андроид ...
Хамър не беше човек, който прощава или неглижира подлости. Дислан беше злоупотребил с доверието му и щеше да си плати – при това скъпо. Как беше унищожил бойни спидери, които можеха да наклонят везните в тяхна полза! Това беше само със знанието на Миеру – или по-точно андроид ...
887
ГЛАВА ПЕТА: ТАЙНАТА СТАЯ
Енио Хамър беше друг типаж в сравнение с Дислан, но вътрешно усещаше някаква потребност да го напътства и да го протежира или поне държеше това да бъде така.
Самият Дислан нямаше нищо против. Не искаше да пропуска своя шанс, който се очертаваше да придаде някакъв смисъл на ж ...
Енио Хамър беше друг типаж в сравнение с Дислан, но вътрешно усещаше някаква потребност да го напътства и да го протежира или поне държеше това да бъде така.
Самият Дислан нямаше нищо против. Не искаше да пропуска своя шанс, който се очертаваше да придаде някакъв смисъл на ж ...
981
2
11. Огледалото в мен
Дафне тихичко се измъкна от апартамента и затупурка по стълбите, като си представяше в обърканите си мисли отварящата се врата зад гърба й и въпросите, на които нямаше отговор. Мушкатата на стълбищните площадки се смееха със старомоден цвят. Миришеше на чисто и старо. Дафне не п ...
Дафне тихичко се измъкна от апартамента и затупурка по стълбите, като си представяше в обърканите си мисли отварящата се врата зад гърба й и въпросите, на които нямаше отговор. Мушкатата на стълбищните площадки се смееха със старомоден цвят. Миришеше на чисто и старо. Дафне не п ...
1021
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: КОСМИЧЕСКИЯТ ВТОРИ ПРЪСТЕН
Космическият втори пръстен беше добре замислена отбранителна инсталация, разположена в неутрални космически пространства – отвъд така наречената екзосфера на планетата. Губернатор Елмбаум беше построил и нея. Тя беше струвала прекалено много на данъкоплатци ...
Космическият втори пръстен беше добре замислена отбранителна инсталация, разположена в неутрални космически пространства – отвъд така наречената екзосфера на планетата. Губернатор Елмбаум беше построил и нея. Тя беше струвала прекалено много на данъкоплатци ...
887
***
Сутринта беше тежка. Беше му напрегнато и нервно. Мартин се беше събудил рано и му бе криво. Мрънкаше, въртеше се неспирно в кухнята, докато Красен приготвяше закуската, а на плота все още изстиваше недопитото му кафе. А Дора, детегледачката, днес почиваше.
Всъщност, Крас се стараеше като баща. ...
Сутринта беше тежка. Беше му напрегнато и нервно. Мартин се беше събудил рано и му бе криво. Мрънкаше, въртеше се неспирно в кухнята, докато Красен приготвяше закуската, а на плота все още изстиваше недопитото му кафе. А Дора, детегледачката, днес почиваше.
Всъщност, Крас се стараеше като баща. ...
1046
2
5
IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...
1128
4
9
ГЛАВА ТРЕТА: ГЕНЕРАЛЪТ
Изонгдар бе облечен в своята черна роба, която образуваше клош при краката. Въпросната дреха бе изработена от странна смесица от кевлар, кисон и една материя, която дори все още нямаше име, понеже беше в процес на разработка. Нужно бе все пак да се каже, че въпреки известната ...
Изонгдар бе облечен в своята черна роба, която образуваше клош при краката. Въпросната дреха бе изработена от странна смесица от кевлар, кисон и една материя, която дори все още нямаше име, понеже беше в процес на разработка. Нужно бе все пак да се каже, че въпреки известната ...
909
10. Сън наяве
Стройни, криви, гротескни, плашещи, спокойни, мъдри, недоволни, извъртащи се, взиращи се, промъкващи се, галещи, чупещи, изненадани, молещи, викащи, смеещи се, мълчаливи, празни, прозаични, различни, шепнещи, дразнещи, стволовете им – жива маса – бяха прегърнали Георг в хладните си усо ...
Стройни, криви, гротескни, плашещи, спокойни, мъдри, недоволни, извъртащи се, взиращи се, промъкващи се, галещи, чупещи, изненадани, молещи, викащи, смеещи се, мълчаливи, празни, прозаични, различни, шепнещи, дразнещи, стволовете им – жива маса – бяха прегърнали Георг в хладните си усо ...
1095
ГЛАВА ВТОРА: ВИДЕНИЕТО
В първият момент, когато човек умре, не чувства нищо. Той е безплътен, той е нематериална енергия във целия този вакуум. Той е едновременно навсякъде и никъде. Точно такова чувство имаха и нашите герои. Всъщност те нямаха и най-малка представа къде точно бяха попаднали.
- Къде ...
В първият момент, когато човек умре, не чувства нищо. Той е безплътен, той е нематериална енергия във целия този вакуум. Той е едновременно навсякъде и никъде. Точно такова чувство имаха и нашите герои. Всъщност те нямаха и най-малка представа къде точно бяха попаднали.
- Къде ...
929
1
Пристигнах в кампуса след два часа пътуване с влака. В купето се поуспокоих и тракането на влака по релсите ме унесе.Трябваше да приема живота такъв, какъвто става. С голямата промяна от днес. Колкото и да ритах срещу съдбата, нямаше полза. Като го проумях това, започна да ми олеква. Затворих очи. З ...
953
1
6
VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...
1105
3
5
ГЛАВА ПЪРВА: ПОХОДЪТ
Този човек беше различен. Макар че на пръв поглед той приличаше на другите, той не бе като тях. Той не можеше да плаче. Нито веднъж през живота си не бе го правил. Дори когато държа в ръцете си изстиващото тяло на своя командир генерал Джейкъб Уолъс. Това бе станало при прочутат ...
Този човек беше различен. Макар че на пръв поглед той приличаше на другите, той не бе като тях. Той не можеше да плаче. Нито веднъж през живота си не бе го правил. Дори когато държа в ръцете си изстиващото тяло на своя командир генерал Джейкъб Уолъс. Това бе станало при прочутат ...
1414
2
4
9. Земята в краката ни
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени кр ...
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени кр ...
1001
VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...
1031
2
5
Глава III
Двамата се изкачваха нагоре през гората- тя пред него, той по нея. Гъстотата на боровете, ги криеше добре, въпреки че слънцето търсеше лицата им.
- Како ти избега̀ брат ти?- попита Силимарина.
- Тия дни ние трябва да вардим селото. Слизахме надолу, кога видехме около една дузина от ония бе ...
Двамата се изкачваха нагоре през гората- тя пред него, той по нея. Гъстотата на боровете, ги криеше добре, въпреки че слънцето търсеше лицата им.
- Како ти избега̀ брат ти?- попита Силимарина.
- Тия дни ние трябва да вардим селото. Слизахме надолу, кога видехме около една дузина от ония бе ...
1047
2
9
Всичко свърши.
Погребах мисис Елън два дни преди края на годината. Равинът каза молитвите си в притихналата синагога. Десетина човека я изпратиха в последният й път. Вървяхме бавно и мълчаливо. Снежинките се въртяха като пеперуди и се сипеха по очите ни. Бях като черен гарван в тази белота. Изглежда ...
Погребах мисис Елън два дни преди края на годината. Равинът каза молитвите си в притихналата синагога. Десетина човека я изпратиха в последният й път. Вървяхме бавно и мълчаливо. Снежинките се въртяха като пеперуди и се сипеха по очите ни. Бях като черен гарван в тази белота. Изглежда ...
1153
1
8
* * *
Летар беше изнесла люлеещия се стол на верандата и погледът й тръгна към фигурата на момичето, изучавайки я, докато стигна до нея. Новодошлата срещна погледа й и се задвижи през разораните буци сякаш плъзгаше ходилата си по лед. Старицата се усмихна изненадана – това момиче искаше да остане. Ч ...
Летар беше изнесла люлеещия се стол на верандата и погледът й тръгна към фигурата на момичето, изучавайки я, докато стигна до нея. Новодошлата срещна погледа й и се задвижи през разораните буци сякаш плъзгаше ходилата си по лед. Старицата се усмихна изненадана – това момиче искаше да остане. Ч ...
974
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
