Обичам те безкрайно, топло, нежно...
Без теб е тъжен моят ден.
И моля се, и страдам, и зова те -
Чакам те да се завърнеш пак при мен.
А вятърът отвън свири страховито,
Мраз вледенява моята душа...
Ти си тъй далече и не чуваш:
Ела! Прости ми и ела…!
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени