* * *

3.04.2010 г., 16:40 ч.

Поезия » Философска

622 0 0

Поглеждам с радост в душата,

как грейнала в простора е дъга.

И някак си стопява ми тъгата,

дарявайки лазурна топлина.

И птиците политат в небето,

че светъл празник предстои.

С крилата си ни сочат там, където

светлината тъй загадъчно струи.

Това е мястото, за нас свещено -

в моето и в твоето сърце.

Докосвайки с Любов най-откровено,

възкресил Христос е нашето лице.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.