3.09.2023 г., 14:05 ч.

❤️ 

  Поезия » Философска
358 5 6

Казват,че преди да се влее в морето 
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в  небето
и пита дотука ли бях.

Дотук ли бягах по камъни гладки
и падах в сребрист водопад.
Дотук ли събирах капките сладки
във пролет и в тих листопад.

Дотук ли ще бъде моята песен,
която брега натъжи.
Ще бъда ли златна в късната есен
и вихрена при ранни лъчи.

Дали ще ме има отново във зима
скована във ден заскрежен.
Ще бъдеш -зашепна солено морето -
дори да си част и от мен.
 …….

 ❤️ вдъхновено от едно изречение на Халил Джубран

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??